Джанин Фрост - На ръба на гроба

— Канеше се да откъснеш главата на Иън — отговори старият вампир. — След това щеше да съжаляваш по много причини. Мисля, че вече дадохме достатъчно поводи на Патра да ликува. Не е нужно да съкращаваме още редиците си.

Иън изглеждаше леко замаян от последните събития. Той тръсна глава, сякаш да проясни мислите си, после се втренчи в мен и Боунс с леко недоумение.

— Боже, Криспин, не знам какво ми стана — каза задъхано той. — Нямах основание да се нахвърлям така върху вас. Моля и двама ви да ми простите.

Боунс понечи да прокара пръсти през косата си, но спря, виждайки, че ръката му е израснала само наполовина, и изсумтя невярващо:

— Тази ръка ми служеше двеста четирийсет и седем години. Не съм предполагал, че ще я загубя, докато се опитвам да ти откъсна главата. По дяволите, трябва да се стегна.

— Сега, повече от всякога, всички ние трябва да се стегнем — каза Менчерес.

— Така е — съгласи се Боунс и от погледа, който му хвърли, косъмчетата на врата ми настръхнаха. — Особено ти, прагосподарю, защото това трябва да приключи.

Влад влезе в стаята. Той се огледа, долови напрежението в погледите на Боунс и Менчерес и мълчаливо седна.

— Знам какво имаш предвид — въздъхна тъжно Менчерес — и ти казвам, че не мога да го направя.

Боунс с един скок се озова до него.

— Истината е, че или ти, или тя ще бъдете мъртви, и то скоро. Каквото и да означава Патра за теб, каквито и тайни надежди да храниш, че съдбата ще се намеси в последния момент, за да оправи нещата, ти най-добре от всички знаеш какво е действителното положение. Казвал си ми да не се съмнявам в твоите видения, а сега протакаш с надеждата, че може ида си сгрешил. Но не е така, ето защо трябва да сложиш край на това, тъй като носиш отговорност за твоето семейство, а сега и за моето.

Бях объркана. Доколкото знаех, Менчерес не криеше Патра в задната стая, така че как би могъл да сложи край на тази война, както намекваше Боунс? Доловил мисълта ми, Влад се наведе напред.

— Нима не разбираш, Кат? Когато Патра те бе впримчила в смъртоносния кошмар, кой бе наясно как да развали заклинанието? А снощи, когато ни нападнаха зомбитата, кой знаеше, че единственият начин да бъдат спрени е да се унищожи насочващият ги предмет? Менчерес. Така че, ако той познава толкова добре заклинанията, че да знае какво ги разрушава… тогава той също така може да ги прави.

Един поглед към пепелявото лице на Менчерес потвърди думите на Влад. В следващия момент застанах лице в лице с него.

— Длъжен си. Тя няма да спре! Искаш ли да видиш всички около теб мъртви? Защото това ще се случи, ако не направиш нещо.

— А ти би ли могла? — отвърна той. — Ако ставаше дума за Боунс, би ли могла да го осъдиш на смърт? Би ли могла с лекота да го изпратиш в гроба?

Той замълча, показвайки такива неподправени чувства, каквито не подозирах, че изпитва. Изведнъж всичко ми стана ясно. Той все още я обича, дори и след всичко, което бе направила. Горкият нещастник.

Подбирайки внимателно думите си, отвърнах:

— Не твърдя, че знам колко ти е трудно, Менчерес, и ако това бе Боунс, аз също щях да се разкъсвам от съмнения. Но… — замълчах и погледнах в очите своя любим мъж, — ако някога стигнеш толкова далеч, че се опиташ и успееш да убиеш тези, които обичам, и покажеш ясно чрез многобройните си постъпки, че няма да спреш, докато не унищожиш мен и скъпите ми хора, тогава ще те убия.

Боунс отвърна на погледа ми и на устните му заигра лека усмивка.

— Това е моето момиче.

После той отново погледна Менчерес.

— Не мога да ти предложа никаква утеха, но ти обещавам едно: бърза смърт за Патра. Тя не я заслужава. Бях се заклел да подложа всеки, който заговорничи срещу жена ми, на много дълги и страшни мъчения, но заради теб ще отстъпя от думата си, ако сега направиш това, което си длъжен да сториш.

В очите на Менчерес блеснаха зелени искри и от него заструи такава енергия, че потреперих.

— Заплашваш ли ме?

Боунс дори не трепна.

— Аз управлявам съвместно с теб семействата ни и заявявам моите намерения към врага, който погуби наши хора. Трябва да помниш на чия страна си. Не виждаш ли, че Патра залага именно на увереността си, че ти не си способен да я убиеш?

Менчерес дълго остана мълчалив. Очите на всички в стаята бяха приковани в него. Тогава той най-сетне се изправи, потискайки могъщия си гняв като птица, която свива крила.

— Така да бъде. Снощи Патра насъска срещу нас обитателите на гробовете. Тази вечер ще й отвърнем със същата монета.