Димитър Цолов - Клиника в средата на нощта

… Точно тогава я видях.

Стъклените врати на входа на клиниката се отместиха настрани с тих мляскащ звук и моята Шели, облечена в болнична нощница, стигаща до средата на прекрасните ѝ бедра, излезе на площадката.

На същата оная площадка, върху която преди по-малко от двадесет и четири часа Арчибалд-Ачи беше танцувал под дъжд от куршуми.

Имаше изтощен вид, беше призрачно бледа, почти прозрачна, а черните полумесеци на сенките под очите ѝ сякаш подчертаваха и засилваха околната белота.

— Шели — изкрещях и се приближих към началото на стълбището, но жена ми не реагира. Тръгна надолу, от ръцете ѝ като лъскави пиявици висяха изскубаните маркучи на системите. Капчици алена кръв се процеждаха от тях и оформяха червена пътечка в краката ѝ.

Първите лъчи на слънцето проникнаха през короните на дърветата. Когато я докоснаха, Шели изохка леко, но освен страдание долових и нещо друго в нейния стон.

Мисълта, че може би в този момент и Гай Гришнак посреща изгрева за пръв и последен път, след трансформацията си във вампир, по никакъв начин не ми донесе успокоение…

… Плувах в океан от болка, жадуващ мрака да ме обгърне с ласкави длани, но вампирът перфектно владееше изкуството на мъчението и спираше точно в мига, преди да изгубя съзнание.

Отначало си помислих, че халюцинирам, когато видях как приличащ на огромно яйце мъж изплува зад гърба му и каза с писклив гласец:

— Гай, Гай, разочарован съм от теб!

Гришнак почти изпищя от изненада. Градинските ножици, с които току-що беше отрязал кутрето на лявата ми ръка, тупнаха на пода. Жълтеникавото му лице се сгърчи уплашено, когато разпозна гласа и се обърна към влезлия в мазето. Мога да се закълна, че дори заекваше.

— К-к-калигулас?! К-к-какво правиш тук?!

Дебелият мъж се разсмя, малиненочервените му чувствени устни оформиха съвършена буква „о“ и резците му блеснаха като кинжали.

— Какво правя тук ли? Ами дойдох да видя един стар приятел, който се отнесе твърде непочтително с особата ми! Първо, не ме покани на бляскавото откриване на своя клуб-бижу! Второ, има тайни от мен, а това е най-сигурният начин да се убие приятелството! Защо трябва да научавам от друг, че притежаваш нещо, което е трябвало да ми предадеш още в мига, щом гнусните ти очета са го съзрели!

— Не те разбирам, Калигулас? — Гришнак започваше да се опомня и опитваше да спечели време.

Яйцевидният го перна с опакото на дланта си. Не забелязах да е вложил кой знае какво усилие в замаха си, но главата на Гришнак се отметна назад, все едно му бяха забили тежък юмрук. Под обвивката от сланини Нергал явно криеше невероятна сила.

— Недей да шикалкавиш, Гай! Хората ми контролират клуба! Ако веднага ми предадеш Зъба, може би ще размисля и няма да те дам на слънчевите лъчи!

Зад думите му обаче прозираше друго — водачът на всички вампири в Многополюсната Общност не беше от тези, които ще оставят враг зад гърба си. Присъдата над Гай Гришнак беше издадена…

Калигулас Нергал се приближи към мен и повдигна брадичката ми. Взря се в очите ми, неговите имаха сребристия оттенък на живак.

— Що се отнася до пленника ти, боя се, че също имам лоши новини. Трябва да го освободя, тъй като покровителят му лично ме помоли за тази услуга. Имате много поздрави от Григо, доктор Кимерия. Старецът е разбрал от своите хора в Кръстовище, че сте се забъркали в голяма каша и се свърза с мен. В инвалидна количка е, ако се интересувате, преди десетина години неприятелски куршум раздроби гръбнака му, но се държи и мога да заявя, че е все така опасен, както в годините, когато градеше бандитската си империя. Не е човек, чиято молба можеш да отклониш с лека ръка, ха-ха…

… Докато пътувахме към клиниката, Тания ми разказа за избора, който е трябвало да направи дъщерята на Гай Гришнак. Вероломството на бащата, посегнал върху живота на любимия ѝ върколак, беше предизвикало веригата от събития, довели до собствената му почти сигурна смърт.

След проваления опит за покушение срещу вампира, Нерония, която не подозирала за полимерната ризница, била принудена да ме извади от строя. Използвала зашеметителя, за да предотврати евентуалното ми убийство от ръката на някой изнервен гард. Не можела да допусне мъжът, спасил Дориан, да загине пред очите ѝ.

Познавала добре кръвожадния нрав на Гришнак и била сигурна, че има поне два часа на разположение, за да осъществи спонтанно хрумналия ѝ план.

Време, съвсем достатъчно на Калигулас Нергал да се придвижи от Паралел до Кръстовище с хеликоптерите си, щом научи за Зъба на Белиал…