Димитър Цолов - Клиника в средата на нощта

— Не ми пука, господин Ришар! Точно по същия начин, както на него не му пука за мен и чувствата ми! Моля се да страда! Знаете ли какво ми костваше да се правя на обична дъщеря, докато любимият ми лежи с опасност за живота в болницата?! Сега мога ли да си вървя?!

Преди да се запътя към тоалетните, изчаках Стоманения и Хитреца да се счепкат. Публиката зарева ентусиазирано, сякаш не гледаше почти повторение на поне три от предишните схватки.

Бронираният рицар залагаше на мускулната сила, копиеносецът с ласото — на ловкостта. Всеки от двамата имаше своите шансове, ако успееше да използва недостатъците на противника си.

Не забелязах да съм привлякъл вниманието на някой по масите в сектора, когато леко се надигнах от мястото си, стиснал полупразната чаша в ръка.

Съседите ми бяха зяпнали с почти еротично вглъбение двойката на подиума и ако мъжът поначало си беше впечатлителен, което си пролича още по време на изпълнението на рокгрупата, то жената — видимо резервирана и отегчена през цялата вечер преди двубоите, остана запленена от тях.

„Просто отивам да си взема поредното питие, да направя нов залог или да се облекча!“, успокоявах се наум.

Осъзнавах, че е в реда на нещата да се разтъпча, ако ми е писнало от кървавите гледки върху неудобния стол. Опънатите ми нерви обаче очакваха нечия ръка да падне върху рамото ми точно както моята преди малко беше спряла Нерония.

Разбира се, нищо подобно не се случи, докато пресичах участъка с баровете и заложните пунктове срещу нашия сектор. След не повече от минута застанах пред санитарните помещения.

В движение бях внесъл малки корекции в тоалета си — разкопчах сакото, разхлабих възела на вратовръзката и извадих част от ризата си върху панталона. Сега натопих пръсти в остатъка от вино в чашата, размазах влагата по шията си, а това, което остана, гаврътнах на екс и прекрачих. Насочих се към лявата врата, с изящна женска фигурка от жълт метал, закрепена върху нея.

Преддверието се оказа празно. Ухаеше на свежест, умивалниците под огромните огледала блестяха от чистота, подът, покрит с червен теракот, и стените, с малко по-светъл като нюанс червен фаянс — също.

Вратите на четирите кабинки зееха полуотворени. Вмъкнах се в последната и заключих. Оставих празната чаша върху порцелановия капак на казанчето. Коленичих и пъхнах ръка зад основата на клекалото. Пръстите ми веднага напипаха шумящия пакет. Извадих пистолетите и ги напъхах от вътрешната страна на краката си в широките ластични ленти върху двата ми глезена. На влизане в клуба, като предпазна мярка, ги бях покрил с горните ръбове на високите си копринени чорапи. Резервните пълнители пуснах в страничните джобове на сакото. Непромокаемия плик изхвърлих в кошчето и натъпках отгоре намачкани късове тоалетна хартия.

Отключих и подадох глава — преддверието беше все така празно. Вече си мислех, че ще успея да се измъкна незабелязано, когато две жени на средна възраст, увлечени в сладък разговор, едва не се сблъскаха с мен. Държаха чантички — явно бяха дошли да освежат грима си и да поклюкарстват, докато вършат това.

Залитнах и насила се оригнах. Жените смутено възкликнаха, наблюдавайки ме с погнуса. Разпасаният ми вид, разфокусираният поглед, който се постарах да извадя на показ, миризмата на вино, обгърнала ме като невидим ореол на греха, празната чаша, която стисках — всичко им говореше, че срещу себе си имат човек, чувствително надвишил мярката си тази нощ.

— Зддрррвейте, ммммичета — изфъфлих, след което се насилих да се оригна още веднъж и ги дарих с най-размазаната си усмивка. — Май пак съм объркал пустите кенефи, мамка му! Ппррростете…

Минах край тях, залитайки, те пак изпискаха и се отдръпнаха, сякаш бях болен от проказа.

Набързо се шмугнах в мъжката тоалетна, за да се приведа в приличен вид. Пуснах празната чаша в кошчето под умивалника, оправих дрехите си, изплакнах уста и измих лицето си.

Малко по-късно с невъзмутимо изражение се отправих към мястото си.

Усещах тежестта на двата пистолета под крачолите на панталоните ми. Усещах и тежестта, зараждаща се в гърдите ми. Предварително подготвеният план току-що беше приключил. Оттук насетне идваше неизвестността.

На арената ловкостта и пъргавината за пореден път триумфираха над грубата сила — Стоманения Кейн, паднал по гръб, махаше немощно с крайници в тежката си броня като обърнат бръмбар рогач. Мейлин Хитреца беше успял да го оплете с ласото си и да ме направи със сто и петдесет полкреда по-богат…