Димитър Цолов - Клиника в средата на нощта

— Моля, посрещнете чаровната ми дъщеря Нерония, която е идейният двигател на групата и нейна солистка! Аплодисменти!

Зяпнах учуден. От луксозния сектор излезе вокалистът на СТЕРЕО-АРФИСТИТЕ с микрофон в ръка и се качи при вампирския главатар. Боядисаното лице и дългата коса можеха да принадлежат както на мъж, така и на жена, но походката му, докато се придвижваше по пътеката, определено притежаваше женска грация, а след по-внимателно вглеждане успях да забележа и едва загатнатите женски форми под черните латексови дрехи — дребните гърди и малко по-широкия ханш.

— Благодаря, татко! — нежният гласец на Нерония нямаше нищо общо с адските врясъци по време на концерта. В лекото му притреперване се усещаше някаква нервност, сякаш момичето се притесняваше, че в момента е център на внимание.

— Знам, че не можеш да понасяш музиката ми — тук публиката избухна в смях, — но и не мога да отрека, че си подкрепял всяко мое начинание! За нас беше голяма чест да открием най-атрактивния гладиаторски клуб на територията на Общността! Забавлявайте се, приятели…

… Не чух по-нататъшните ѝ думи, защото мислите отново ме погълнаха.

Съвсем бях забравил за дъщерята на Гришнак в забързаните събития от последните дни. Къде се вместваше Нерония в цялата картина?

Инстинктивно усещах, че Рутгер не ми е разказал всичко и че съм просто пешка в една игра, която не разбирам съвсем. Обаче трябваше да се примиря с положението до момента, в който получех двата пистолета — тогава щях да реша какви ще бъдат по-нататъшните ми действия.

Само че Нерония не искаше да излезе от ума ми — превъртах различните варианти и винаги стигах до извода, че тайнственият куриер от СТЕРЕО-АРФИСТИТЕ може да бъде единствено тя.

А това пораждаше основния въпрос — способен ли съм да застрелям бащата с оръжието, което ми е доставила самата дъщеря…

В следващия половин час още няколко почетни гости, от луксозните сектори на първо ниво, излязоха, за да произнесат приветствени слова. Седях и чаках, нервите ми звъняха като стари струни на китара пред скъсване. Пропусках гръмките фрази покрай ушите си, само мимоходом отбелязвах сменящите се фигури на подиума до Гришнак. Разпознах крупен месопреработвател, влиятелен музикален продуцент, известен гладиаторски мениджър…

Смисълът на казаното в общи линии се препокриваше — всички бяха радостни, че се намират тук тази вечер и очакваха да си прекарат страхотно — само думите бяха различни.

Публиката започваше да губи търпение, все по-често вместо ръкопляскания от секторите се разнасяха дюдюкания и освирквания. Гай Гришнак сякаш не забелязваше — представяше поредния галеник на съдбата с невъзмутимата си тънка усмивка и спокойно го изслушваше. Наблюдавайки жълтеникавото лице, върху което черните очи възбудено лъщяха, прозрях, че всичко е внимателно режисирано предварително, а играта с хората искрено го забавлява.

Когато вече си мислех, че речите ще продължат безкрай, тежка музика гръмна от мощните тонколони, вампирският главатар леко се поклони и с бавна крачка се отправи към ложата си.

На арената излезе красива девойка с руса коса, хваната на висок кок, облечена в къса червена туника, която не успяваше да прикрие почти нищо от пищните ѝ форми. Държеше пред себе си пластмасова табела с цифра едно и докато обикаляше белия кръг на дългите си мускулести крака, публиката избухна в овации.

По екраните при баровете и пунктовете за залагане започна рекламен клип с участниците в първия бой. Мускулест мургав мъжага, с бръснат череп и гъста рижа брада, развъртя боздуган с дълга дръжка, а надписът над главата му уведоми, че това е Саломон Зъботрошача. Беше гол до кръста, обут в кожени панталони, декорирани с метални елементи, предпазители, също от кожа и метал, обвиваха лакътните му стави. Картината се смени. Появи се противникът му — Вас Безсърдечния — дребничък жилав боец с плетена ризница, къс меч и малък кръгъл щит. Образите на двамата започнаха да се редуват с цифрите на коефициентите, при които можеха да се направят залозите.

Много от зрителите вероятно бяха сторили това още с преглеждането на програмата в началото на вечерта, но пред заложните кабинки отново се оформиха рехави групички от търсачи на печалба.

Музиката спря. Остана само възбуденото жужене на хората, обгърнало „буркана“ като разбунен пчелен кошер. В двата противоположни края на арената се разместиха плоски панели, оформяйки съвършено еднакви квадратни отвори, през които миг по-късно излязоха Зъботрошача и Безсърдечния.