Димитър Цолов - Клиника в средата на нощта

За пореден път зададох онзи въпрос, изникващ винаги, щом Тания се появеше наблизо:

— Искаш да кажеш, че пак ми помагате?

Върколачката заговори без колебание, сякаш беше наизустила репликите си:

— Да речем, че главатарят ни и ти в момента имате обща цел — елиминирането на Гай Гришнак. Вампирът отдавна е трън в очите на Рутгер, който смята за доста забавно да унищожи стария си враг със собствените му методи. Казано иначе, всичко, от което имаш нужда за изпълнението на задачата, ще бъде осигурено. Предполагам, че точно сега вампирският водач се чуди кой е новият играч, излязъл на сцената. А докато е объркан, ти ще получиш времето, необходимо за подготвянето и нанасянето на контраудара си.

— И откъде сте сигурни, че ще започна лична вендета срещу Гришнак? — попитах и изругах наум — толкова ли бях предвидим?

— Докторе — странните ѝ златисто-кафяви очи почти успяха да прогорят дупка в средата на лицето ми, — цял живот съм си имала работа с гневни мъже, мерещи егото си при всеки удобен случай. По някакъв начин ти си успял да потиснеш своето, но усещам, че под фасадата на учтивия медик се крие опасен демон. Звяр, натрупал доста гняв в себе си! Видях на какво си способен в кланицата — иглометът е оръжие, с което почти всеки може да борави, но не всеки владее до съвършенство. А преди малко, когато те нападнахме пред портала, определено изненада Грим и момчетата с играчката си!

Протегна ръка и потупа брезентовия сак на задната седалка:

— Предполагам, че не си губил свободното си време и съм сигурна, че си замислил нещо. Именно аз подхвърлих на Рутгер идеята да те използваме и виждам, че не съм сгрешила. Доктор Арчибалд Кимерия, убедих се, че можеш да бъдеш изключително опасен…

Изведнъж познатата сигнална лампичка замига в главата ми.

— Интересно ми е колко минути преди да изляза през главния вход сте засекли псевдовампирите, изпратени от Гришнак?

Тания ме изгледа особено, после пак върна поглед на пътя.

— Не съм засичала с точност времето, но да речем, че от момента на елиминирането на ударната група до фалшивото покушение срещу теб интервалът не е бил повече от петнадесет-двадесет минути.

— Добре, когато сте разположили екипите си пред дома ми и пред клиниката, вие сте се застраховали, защото е нямало как да знаете къде ще се случи евентуалното нападение над мен, нали?

— Точно така — отвърна върколачката, — искахме да сме сигурни, че контролираме изцяло ситуацията.

— Сега внимавай, имаме ударна група, която сте неутрализирали при градинката петнайсетина минути преди излизането ми през портала, но ти не спомена нищо за килъри пред дома ми.

— Пред дома ти нямаше килъри…

— Какво ти говори това? След нощното дежурство останах в болницата, понеже трябваше да свърша някои неща, вместо да се прибера вкъщи, както обикновено.

— Е, и? Лесно може да се предположи, че ще се навърташ близо до съпругата си в такъв тежък момент.

— Да, но както вече изяснихме, за да са сигурни, че ще ме прихванат на сто процента, убийците е трябвало да наблюдават и работата, и дома ми, също като вас.

Мисля, че и Тания започна да се досеща.

— Накъде биеш, док? — попита все пак.

— Обръщай колата, някой в клиниката е ухо на Гай Гришнак! А това означава, че брат ти е в голяма опасност!

Крачех по улицата, с вид, променен до неузнаваемост чрез комплекта за експресна дегизировка, който бях получил с пратката на Кара Танас.

Спреят за коса и брада с цвят на ръжда, зелените контактни лещи плюс още няколко хитроумни модификации — удължители за уши, гумени тампони, деформиращи ноздрите, и прочие, буквално за минути ме бяха превърнали в друг човек, докато Тания шофираше обратно към клиниката.

Накарах я да спре на няколко преки от нея, където да чака, готова за изтегляне. Върколачката се опита да протестира, но ѝ обясних, че вътре ще ми бъде само в тежест.

— Имам план — казах. — Доста хазартен, но животът не е ли такъв?!

Тания, напрегнато стиснала челюсти, трябваше да се съгласи.

— Дано знаеш какво правиш, Док!

Въобще не знаех дали планът ще сработи. Вече можеше да е късно за Дориан, но докато имаше макар и минимален шанс да го спася, трябваше да опитам.

Ровех в отворения сак на задната седалка, придал уверен вид на лицето си, и ми се искаше и вътрешно да се чувствам така, ала в действителност бях на ръба на полудяването. Ядосах се на себе си, че не съм предвидил варианта с доносника. Вече се бях убедил, че Гай Гришнак не оставя нищо на случайността и трябваше да се сетя, че освен мен вампирите като нищо могат да оплетат още някой чрез шантаж. Някой, който им снасяше информация, а в момента може би се превръщаше и в Осквернител на Убежище.