Димитър Цолов - Клиника в средата на нощта

— Да-а — каза най-накрая, — помията на улицата те е заляла твърде рано, но все още не те е удавила!

Черно-бялата му усмивка отново изгря:

— Според очевидците, си опушкал ония неживи копелета за време, колкото мигване на окото! Това даже в бандата ми го могат само шепа хора!

Усетих, че се изчервявам от похвалата и в опит да прикрия колко съм възбуден, поднесох чашата към устните си, но треперещата ми ръка блъсна порцелана в зъбите ми с предателско потракване.

Главатарят на кукерите като че ли не забеляза. Беше придобил замислен вид, а погледът му сякаш минаваше през мен.

— Гледам те и не мога да се начудя — откривам толкова много прилики с теб, когато бях на твоите години! Все едно съм се качил в машина на времето и съм се върнал в миналото, за да се запозная със себе си… Усещането е доста странно!

Стана от фотьойла и закрачи тежко като мечка в пространството около камината. Беше захвърлил елека със звънците и върху голите мускулести гърди, под дискретното осветление в помещението, затанцуваха сенки, които сякаш съживиха татуировките му.

Приближи се към канапето и се надвеси над мен. Усетих алкохолния му дъх.

— Харесвам те, мой малък приятелю, нали мога да те наричам Ачи?

— Ъ-хъ — отвърнах смутено, — така ми викат и на улицата.

— Е, Ачи — очите му с лазуритен цвят за пореден път ме погълнаха, — какво мислиш да правиш оттук нататък със себе си?

Да си призная, въпросът му ме изненада.

— Ами аз… — почнах да мънкам — нали такова… съм вече в бандата…

— Разбира се, че си в бандата! — Григо повиши леко глас, като че отговорът ми го подразни. — Но неуки главорези при мен с лопата да ги ринеш! Я кажи на училище ходил ли си?

Обясних му, че из сиропиталищата криво-ляво съм успял да завърша трети клас.

— Ама даскалъкът не е за мен! — продължих и твърдо срещнах погледа му. — Искам да стана член на Братството и вярно да ти служа за страх на всички врагове!

Григо ми обърна гръб, после отново се отпусна във фотьойла, придърпа една табуретка с босото си стъпало и изпъна крака върху нея. Вдигна халбата си като за тост, а докато изричаше тирадата си, табуретката жално проскърцваше в унисон с мислите ми.

— Имам две новини за теб, Ачи, хубава и лоша! Ще започна с хубавата — вече си мой Талисман и всеки негодник във всяко кътче на Полис Паралел още утре ще е разбрал това! Лошата е, че ще се наложи да се потиш над учебниците! Често съм си мислил кое нещо бих искал да променя в живота си, ако можех, и знаеш ли какво открих — щеше ми се да съм образован поне малко! Вярно, създадох могъща банда и не твърдя, че мускулната сила не е била полезна, но най-важните хора, колкото и странно да звучи, се оказаха очилатите писарушки с дебелите тефтери, които до ден-днешен движат легалния ми бизнес! Наистина те харесвам, затова реших да каля мускулите ти, но да се погрижа и за мозъка ти, а след време, бъди сигурен, ще си ми благодарен!

На другия ден се запознах с господин Ренето…

Господин Ренето буквално влетя в живота ми, дребен и пъргав като винена мушица.

На ръст беше не повече от метър и петдесет, коса — старателно намазана с гел и зализана назад. Тънки като конци мустачки стърчаха право нагоре покрай тесните му ноздри и създаваха внушение за две миниатюрни рапири, които дуелиращите се са отдалечили в мига, преди пак да ги кръстосат. Черни очи лъщяха като петролни петна върху мургаво лице, на което можеше да дадеш и тридесет и осемдесет години.

Облечен беше в някаква странна копринена дреха, черна като очите му, с широки ръкави, увита около тялото му от ляво на дясно и пристегната с тънък черен колан на кръста. Широки панталони от същата материя и още по-шантави дървени сандали завършваха ансамбъла.

Направо се втрещих, щом го видях, а като отвори уста и от нея излезе оня писклив глас с невероятен акцент („Здравей, Ангел, твой учител вече бъда аз!“), положих усилия да не се търкулна на пода в пристъп на безумен смях.

Както разбрах по-късно, двама от бабаитите на Григо решили да се позабавляват за негова сметка, когато дребосъкът се представил на главатаря на Кукерите в някакво заведение и учтиво предложил услугите си на телохранител. Случката беше станала преди доста години, но в бандата още се говореше за нея като пример, че видът на един човек не значи абсолютно нищо. Бабаитите не само обидили господин Ренето, ами и заблудени от външността му, се опитали да го изхвърлят от заведението под одобрителните възгласи на останалите. Разказаха ми, че дребосъкът почти ги убил само с няколко пестеливи, почти невидими движения, а били мъжаги по около стотина килограма.