Димитър Цолов - Клиника в средата на нощта

Разбира се, вероятността човек да оцелее и да се превърне във вампир винаги съществуваше, просто аз не бях имал такъв случай. Може би преди векове по този начин се е зародила и предавала заразата, но впоследствие V-вирусът значително е повишил своята агресивност спрямо организма на евентуалния човешки гостоприемник чрез мутационни изменения.

Чувал съм слухове и за така наречените ритуали на Посвещение, при които човек, пожелал безсмъртие, се подлага на ухапване от вампир. Тези истории бяха любими на кръчмарските зевзеци, но аз ги смятах по-скоро за градски легенди, а и да бяха истина, то крайният изход от тях би бил със същите процентни измерения като по-горе описаните.

В заключение ще добавя, че единственият сигурен и доказан начин за предаване на V-вируса беше в рамките на самата вампирска популация от родители вампири на потомството им. В редките случаи на зачеване на жена от вампир и в обратната комбинация — мъж и нежива, плодът се раждаше мъртъв, ако още в първите месеци бременността не приключеше със спонтанен аборт.

Край и на тази лекция.

Случаят на Шели нямаше досегашен аналог.

Обезумял от възможността да я изгубя или може би поради причината, че вече нямаше какво да губя, се реших на отчаян ход. След като набучих гнусното старче на металната стойка, игнорирах ужасяващите му писъци, които вероятно щяха да вдигнат на крак цялата кланица, разкъсах със зъби отгоре един сак с физиологичен разтвор, изпразних го и го подложих под кървавата струя, рукнала с учудващо голям дебит от привидно съсухреното тяло на Йеронимус. В момента не ми пукаше за стерилност и групова съвместимост. Ако мога да използвам такова сравнение — затворил очи, ударих бялата топка с щеката за билярд.

— Кръв за кръв, копеле! — крещях му на свой ред и се смеех, докато сакът се пълнеше, а вампирът движеше ръце и крака като жълтеникав бръмбар, забоден с карфица, и продължаваше да пищи.

Щом прецених на око, че са се събрали около триста и петдесет грама, се приближих до кушетката, където Шели вече издъхваше. Изскубах всички системи, стърчащи от ръцете ѝ, и оставих само една, която бързо свързах с напълнения от вампира сак, обезвъздуших я, за да прогоня газовите мехурчета, които можеха да запушат кръвоносния съд, и развъртях кранчето ѝ докрай.

Привързах сака към една стойка и започнах да повтарям процедурата с нов сак. Показателите на двата монитора реагираха — кръвното налягане се повиши незначително, пулсът леко се забави.

Отвън се чуха изстрели, ръмжене и писъци.

Надникнах през прозореца. В сивкавото развиделяване видях, че Тания се е вкопчила в схватка с трима вампири от охраната. Справяше се отлично — единият вече лежеше в тревата пред бунгалото с изваден гръклян, кървящ и агонизиращ, останалите двама кръжаха около нея. Пистолетите в ръцете им димяха, но явно бяха заредени с обикновени муниции, които не можеха да уязвят върколачката.

Вдигнах захвърления на пода игломет, отворих прозореца и стрелях към единия от вампирите. „Скилидката“ се заби в бузата му, вампирът падна като отсечен и се загърчи до онзи с прегризаното гърло.

Отклоних поглед към мониторите, за да забележа, че промените в показателите на Шели остават относително стабилни. Йеронимус беше прекратил писъците си и бавно потъваше към мрака, а очите му започваха да хлътват и придобиваха отнесен стъклен вид.

Отново хвърлих поглед навън и забелязах, че от бунгалата излизат още вампири. Вероятността някой от тях да е снабден с оръжие, заредено със сребро, се увеличаваше. Изкрещях на Тания, която продължаваше да танцува около третия вампир, да скокне при мен през прозореца, където по-лесно ще можем да отблъснем атаката.

Не знам дали изобщо ме разбра, попаднала в плен на яростната си животинска същност, но в същия миг пробиха първите слънчеви лъчи и започнаха да давят сенките в кръв и злато. Партньорът по танци на върколачката изпищя, когато светлината докосна откритите части на тялото му, и обърна в бяг към сградите на комплекса. Останалите направиха същото, а аз си помислих, че късметът наистина обича смелите!

Измъкването се оказа лесно. Времето, необходимо на вампирите да облекат мудните си слънцезащитни екипи, ни даде добра преднина. Работниците-човеци, излезли пред сградите, привлечени от шума на битката, предпочетоха да кротуват при вида на обляната в кръв тройка — човек и върколак, метнал женско тяло на гръб. Пресякохме пространството до паркинга под смутени погледи. Скокнахме в кабинката на най-близката цистерна и отпрашихме за Кръстовище…