Рейчел Хартман - Серафина

Тук и двете момичета избухнаха в смях. А аз добавих внимателно, все едно стъпвах по нестабилен мост:

— Ако се упражнявате и послушате съветите ми за апликатурата, би трябвало да успеете да го изсвирите достатъчно добре.

Можех да добавя: Достатъчно добре, за да не се изложите , но ми се стори неблагоразумно.

— Искам да покажа на Виридий, че дори и лошо изсвирен, Тертий звучи по-добре от хубавото изпълнение на неговите незначителни мелодии — каза тя и размаха пръст. — Мога ли да постигна това ниво на маловажно отмъщение?

— Несъмнено — отговорих аз, след което се зачудих дали трябваше да отговарям толкова бързо. И двете момичета обаче отново се смееха, затова реших, че съм в безопасност.

Глизелда седна на пейката, разпъна изящните си пръсти и се впусна в музиката на Тертий. Веднъж Виридий беше обявил на висок глас пред целия кралски двор, че тя е музикална, колкото варено зеле , но аз я намирах за старателна и заинтересована, когато се отнасяха с уважение към нея. Дрънкахме арпеджото повече от час. Ръцете й бяха дребни, несъмнено не й беше лесно, но тя нито се оплака, нито падна духом.

В края на урока стомахът ми изръмжа. Ако исках да съм неучтива, просто трябваше да се доверя на тялото си!

— Трябва да пуснем бедната ти учителка да обядва — каза Мили.

— Това стомахът ти ли беше? — попита развеселена принцесата. — Бях готова да се закълна, че в стаята има дракон. Свети Огдо да ни е на помощ, ако тя реши да ни схруска за обяд!

Прокарах език по зъбите си, отлагайки отговора си за миг, за да не прозвучи като смъмряне.

— Знам, че иронизирането на драконите е нещо като национално забавление за нас, горедите, но Ардмагар Комонот ще пристигне скоро и не мисля, че на него ще му е забавно да чуе подобни приказки.

Да ме вземат мътните, аз наистина бях раздразнителна, дори когато се опитвах да не съм. Тя въобще не преувеличаваше.

— Драконите никога не намират нищо за забавно — отвърна Глизелда и повдигна вежда.

— Но тя е права — рече Мили. — Обидата си е обида, дори и неразбрана.

Глизелда извъртя очи.

— Знаеш какво би казала лейди Коронги. Ние трябва да им покажем, че ги превъзхождаме и да ги поставим на мястото им. Доминирай или бъди доминиран. Драконите не познават друг начин.

Това ми прозвуча като изключително опасен начин да общуваш с дракони. Поколебах се, несигурна дали би било благоприличие да поправям лейди Коронги — гувернантката на Глизелда, която заемаше много по-висока позиция от моята.

— Защо според теб те са се предали накрая? — попита Глизелда. — Защото са признали нашето превъзходство — военно, интелектуално, морално.

— Това ли твърди лейди Коронги? — отговорих аз разтревожено, като направих усилие да не показвам притеснението си.

— Това твърдят всички — намуси се Глизелда. — Очевидно е. Драконите ни завиждат, затова те приемат нашата форма, винаги когато могат.

Аз я зяпнах изумено. Бедна ми, света Пру, един ден Глизелда щеше да бъде кралица! Тя трябваше да разбере истината за това как стоят нещата.

— Каквото и да са ви казвали, ние не сме ги победили. Нашата дракомахия ни е дала възможност да се приближим до паритет — те не можели да спечелят, без да претърпят неприемливи загуби. Затова не може да се каже, че е отстъпление, а по-скоро примирие.

Глизелда сбръчка носа си.

— Намекваш, че ние въобще не сме имали надмощие над тях ли?

— Не сме… за щастие! — отговорих аз и станах, за да се опитам да прикрия възбудата си, като пренаредих нотите върху стойката. — Те не биха го допуснали. Щели са да изчакат удобен момент, в който ние няма да сме нащрек.

Глизелда изглеждаше дълбоко обезпокоена.

— Но ако ние сме по-слаби от тях…

Облегнах се на клавесина.

— Тук не става въпрос за слабост или сила, принцесо. Защо мислите, че нашите народи са воювали толкова дълго?

Глизелда сключи ръце, сякаш щеше да произнесе кратка проповед.

— Драконите ни мразят, защото ние сме покровителствани от Светците. Злото винаги иска да унищожи доброто, което му се противопоставя.

— Не.

За малко щях да ударя по капака, но се опомних и забавих движението на ръката си, като само почуках два пъти по него. Въпреки това момичетата ме зяпнаха с ококорени очи в очакване на моето удивително мнение. Опитах се то да бъде умерено, използвайки по-спокоен тон.

— Драконите са искали да си върнат тези земи. Горед, Найнис и Самсам са били техните ловни полета. Преди нашият вид да засели и завладее местността, тук са били пасищата на стада едър дивеч — лосове, турове, планински елени, — които са се разпростирали чак до хоризонта.