Рейчел Хартман - Серафина

Хористите извикаха едно кратко ура , преди да се разотидат. Оставих ги да минат покрай мен — Виридий очакваше да остана и да говоря с него. Разбира се, седмина или осмина певци имаха неотложни въпроси. Те стояха около кушетката и галеха егото на кралския композитор, все едно той беше Пашега от Зизиба. Виридий приемаше техните хвалби като нещо безспорно, все едно те му връщаха своите хорови роби.

— Серафина! — избоботи маестрото и най-сетне прикова вниманието си към мен. — Дочух похвални думи за твоето изпълнение на „Призива“. Как ми се иска да бях присъствал. Тази пъклена болест е като затвор за тялото ми.

Прокарах пръст по маншета на левия си ръкав, защото го разбирах по-добре, отколкото можеше да си представи.

— Донеси мастилото, госпожичке — рече Виридий, — искам да зачеркна някои неща от списъка.

Донесох приборите за писане и списъка със задачи, които той ми беше продиктувал, когато започнах да работя за него. Оставаха само девет дни, преди генерал Комонот, Ардмагар на целия драконов вид, да пристигне. Първата вечер трябваше да се организира приветствен концерт и бал, последвани няколко дни по-късно от празненствата за Нощта на договора, които щяха да продължат цяла нощ. Работех от две седмици, но все още имаше много останали за вършене неща.

Прочетох списъка на глас, точка по точка, а Виридий ме прекъсваше по свое усмотрение. Той викаше:

— Сцената е готова! Зачертай я!

Малко по-нататък, той обяви:

— Защо не си разговаряла с разпоредителя на вино все още? Това е най-лесната задача от списъка! Да не би да съм станал кралски композитор чрез своеволно протакване? Едва ли!

Стигнахме до точката, от която се страхувах: прослушвания. Виридий присви воднистите си очи и попита:

— Да, как вървят прослушванията, госпожице Домбег?

Той прекрасно знаеше как вървят. Очевидно искаше да ме гледа как се потя от притеснение. Запазих спокоен тон:

— Трябваше да отменя повечето заради ненавременната смърт на принц Руфъс… дано вечеря със Светците на Райската маса. Пренасрочих няколко за…

— Прослушванията никога не трябва да се отлагат за последната минута! — извика той. — Исках изпълнителите да са потвърдени преди месец!

— С цялото ми уважение, маестро, но аз дори не бях наета преди месец.

— Мислиш ли, че не зная това?

Устните му мърдаха оживено — той се вторачи в превързаните си ръце.

— Прости ми — каза най-сетне с грубоват глас. — Трудно е, когато не можеш да правиш всичко, което си свикнал да вършиш. Умри, докато си млада, Серафина. Тертий правилно беше преценил.

Не знаех как да отговоря на това. Затова казах:

— Нещата не са толкова страшни, колкото изглеждат. Всички от безброй многото ви протежета ще присъстват. Програмата вече е наполовина запълнена.

Той кимна замислено, когато споменах учениците му — кралският композитор имаше повече протежета, отколкото някои хора приятели. Почти бе станало време за урока на принцеса Глизелда, затова запуших мастилницата и бързо започнах да почиствам писалката си с едно парцалче. Виридий ме попита: — Кога ще можеш да се срещнеш с моя човек за мегахармониума?

— Кой? — отвърнах аз и поставих писалката в кутията при останалите.

Той завъртя зачервените по краищата си очи.

— Обясни ми защо ти пиша бележки, щом не ги четеш. Проектантът на мегахармониума иска да се срещне с теб.

Очевидно аз продължавах да гледам недоумяващо, защото той произнесе думите бавно и силно, сякаш бях малоумна:

— Огромния инструмент, който изграждаме в южния неф на „Света Гобнет“? Ме-га-хар-мо-ни-у-мът?

Спомних си за строежите, които бях видяла в катедралата, но не и за бележката, която очевидно бях пропуснала.

— Това музикален инструмент ли е? Прилича на машина.

— Той е и двете! — извика той, а очите му светнаха радостно. — И е почти завършен. Аз лично дадох половината средства. Подобаващ проект за един старец, който е на път да напусне този свят. Моят завет. Звукът няма да наподобява нищо, което някой е чувал на този свят!

Погледнах го изумена — зърнах превъзбуден млад мъж, който се спотайваше вътре в раздразнителния старец.

— Трябва да се срещнеш с него. Другото ми протеже. Ларс — произнесе той името с такава тежест, все едно представяше епископа на Подагрената кушетка. — Той построи също и часовника на Комонот при катедралния площад. Истински феномен. Ще се разбирате отлично. Той идва само по-късно, но аз ще го убедя да ме посети в някой по-приемлив час. Ще ти кажа в колко, когато се видим тази вечер в Синия салон.