Рейчел Хартман - Серафина

Той се обърна към Глизелда и направи знак към небето.

— Нещо, което ние, драконите, научихме от вас, е, че сме по-силни заедно. Не трябва да се изправяме сами срещу целия свят. Нека застанем единни в името на мира.

Принцеса Глизелда се изправи, заобиколи огромното дъбово бюро и прегърна Комонот, като не остави и капчица съмнение. Тя нямаше да го предаде на генералите му. Щяхме да водим война в името на мира.

Срещата свърши — регентът и граф Песаволта нямаха търпение да излязат от стаята. Глизелда и Кигс вече се съвещаваха и решаваха как да се обърнат към съвета по обяд. Принцесата се усмихна смутено на братовчед си.

— Ти беше прав — Найнис и Самсам реагираха отрицателно. Надявах се да бъда експедитивна, но трябваше да се срещна с всеки поотделно. Можеш да злорадстваш, колкото си искаш.

— Ни най-малко — каза спокойно Кигс. — Инстинктът ти не те подведе. Те рано или късно щяха да научат за полудраконите и щяха да ни обвинят в двуличие. Ще им се наложи да го преглътнат.

Втренчих се в тила на принца, сякаш вратът му можеше да ми разкрие дали той самият беше свикнал с идеята. Ако отказът му да ме погледне беше някаква индикация, то отговорът беше не. Отделих се от тях пряко волята си и ги оставих да кроят планове.

Баща ми ме чакаше в коридора със скръстени ръце и разтревожен поглед. Когато ме видя, ми подаде ръка. Улових я. Не си казахме нищо.

— Съжалявам — рече най-сетне той. — Живях в този затвор толкова дълго, че… внезапно осъзнах, че не издържам повече.

Стиснах ръката му и я пуснах.

— Ти направи точно това, което възнамерявах да сторя и аз. А сега какво? В гилдията на адвокатите сигурно има някакви последици за онези негови членове, които нарушават закона.

Той имаше да се грижи за жена си и още четири деца, но аз не можех да се заставя да му обърна внимание върху това.

Той се усмихна тъжно.

— От шестнадесет години подготвям казуса си.

— Извинете — рече един глас вляво от мен и ние се обърнахме, за да видим, че там стои Комонот.

Той се прокашля и прокара покритата си с бижута ръка по челюстта си.

— Вие сте… вие бяхте… човекът, който имаше връзка с безименната… искам да кажа с Лин, дъщерята на Имлан, нали?

Татко се поклони сковано.

Комонот пристъпи по-близо, предпазлив като котка.

— Тя остави дома си, народа си, проучванията си, всичко заради теб.

Той докосна лицето на баща ми с дебелите си пръсти: лявата буза, дясната, носа и брадичката. Баща ми изтърпя това със смразяващо безразличие.

— Какво си ти? — попита Ардмагарът с неочаквана острота в гласа си. — Не си извратен маниак. На север си известен като безпристрастен тълкувател на договора осъзнаваш ли това? Защитавал си дракони в съда, когато никой друг не би го сторил — не си въобразявай, че не сме забелязали. И въпреки това, ти си този, който съблазни нашата дъщеря да избяга.

— Не знаех — рече баща ми с пресипнал глас.

— Не, но тя е знаела. — Комонот сложи ръка върху оголеното теме на баща ми. — Какво е видяла тя? И защо аз не мога да го видя?

Татко се освободи от ръката му, поклони се и пое надолу по коридора. В един кратък миг видях в печалната извивка на плещите му онова, което Комонот не можеше да забележи: бремето, което той толкова дълго бе носил, безкрайните усилия да прави добро след стореното необратимо зло, скърбящия съпруг и изплашения баща, автора на всички тези любовни песни. За първи път го разбрах.

Комонот не изглеждаше объркан от бързото оттегляне на баща ми. Той ме хвана за ръката и прошепна, дишайки учестено в ухото ми, като малко дете:

— Вуйчо ти е в болницата на семинарията.

Погледнах го изненадано.

— Той се е трансформирал?

Ардмагарът сви рамена.

— Той беше непреклонен, че не иска никакви саар лекари да се приближават до него — явно смята, че те ще изрежат спомените му на място. Така или иначе, щеше да си е заминал утре.

Отдръпнах се от него.

— Защото Басинд ще го отведе, за да му подкастрят мозъка ли?

Комонот облиза дебелите си устни, сякаш имаше нужда да опита от мъката му, за да я разбере.

— В никакъв случай. Аз ще амнистирам Орма — не че Цензорите ще се подчинят на указите на един Ардмагар изгнаник. В полунощ Ескар ще го отведе на скришно място, за което дори аз не знам. Може да мине много дълго време, преди отново да го видиш.

— Не ми казвайте, че давате опрощение на емоционални отстъпници!

Острият му поглед притежаваше интелигентност, която не бях оценила преди. Той рече: