Рейчел Хартман - Серафина

— Ваше височество — обади се баща ми, — носят се слухове, че много от самсамските и найнийските рицари са избягали в Задморския форт на остров Паола. Тяхната дракомахия може би е в по-добро състояние от нашата. С промяната в договора може да се позволи на рицарите от всичките три нации да работят заедно.

Принцесата кимна замислено.

— Искам вашата помощ при съставянето на този документ.

— Ще бъде чест за мен — отвърна баща ми и се поклони.

Регентът на Самсам се поизправи, а мършавият му врат се удължи като на някой лешояд.

— Ако това означава да възстановим предишните права на нашите смели изгнаници, то може би Самсам ще е склонен да договори някакъв вид пакт за ненападение.

— Найнис никога няма да се съюзи с драконите срещу Горед — заяви граф Песаволта. — Ние, естествено, заставаме зад вас!

Глизелда кимна дяволито. Зад нея Кигс беше присвил подозрително очи. Найнис и Самсам щяха неспокойно да се въртят на местата си, ако бяха усетили какъв силно изпитателен поглед се беше вперил в тях.

— Най-сетне стигнахме и до вас — рече принцесата и посочи нас, полудраконите, с елегантен жест. — Тук е едно безстрашно момче, което се вкопчи в дракона, използвайки свой собствен вариант на дракомахия, един мъж, който може да проектира сложни, бойни машини…

— … и музикални инструменти — измърмори Ларс.

— … една жена, която може да предсказва близкото бъдеще с помощта на стомаха си и още една, която може да успее да ми намери още хора с необикновени таланти. — Глизелда се усмихна топло към мен. — Или ти поне ми спомена, че има и други. Всички те ли са толкова надарени?

За малко щях да кажа, че не знам, но внезапно ми хрумна, че това не е така. Като се замислех, аз бях наясно какво да очаквам от тези тримата: Абдо винаги се катереше и пазеше равновесие, Ларс строеше беседки и мостове, мадам Окра изкореняваше плевелите, преди те да имат шанс да изникнат. Всяко едно от гротескните същества изразяваше себе си в характерно поведение. Човека пеликан гледаше втренчено към звездите. Ябълковият пудинг си беше чудовище по свой собствен начин. Джаноула — ако някога отново посмеех да я погледна — можеше да изпълзи право в ума ми, но може би не само в моя.

— Мисля, че всички заедно ще бъдем нещо страховито — казах аз, — и мисля, че мога да открия останалите, ако ги потърся. Винаги съм имала желание да ги открия.

— Направи го — заръча Глизелда, — ако имаш нужда от каквото и да е — коне, стражи, пари, — говори с Лусиън и той ще уреди всичко.

Тя кимна към братовчед си, а той й отвърна, макар че отбягна да ме погледне.

Регентът не можа да издържи повече.

— Простете ми, Ваше височество, но кои са тези хора? Познавам посланичката на граф Песаволта, но останалите? Някакъв простак от планините, порфирийско детенце и тази… тази жена…

— Това е дъщеря ми, Серафина — заяви баща ми със сериозно изражение на лицето.

— О, това обяснява всичко! — извика регентът. — Принцесо? Какво става тук?

Принцеса Глизелда отвори уста, но остана безмълвна.

В този миг на колебание аз разбрах, че тя беше смутена — заради мен и заради всички нас. Ние бяхме кулминационната точка в стотици мръсни вицове. Как можеше тя да говори за такива отвратителни неща пред лидера на една чужда държава?

Изправих се, готова да й спестя унижението. На баща ми му беше хрумнала същата идея и той успя първи да проговори:

— Ожених се за дракон. Дъщеря ми, която обичам, е полудракон.

— Татко! — извиках аз, изплашена за него, но и благодарна, тъжна и горда.

— Инфанта! — изломоти регентът и скочи на крака. — Според свети Вит, това са неестествени изчадия. Бездушни зверове!

Граф Песаволта изсумтя.

— Не мога да повярвам, че сте се съмнявали в нашата преданост, но сте готова да се доверите на тези същества. Как можете въобще да сте сигурна на коя страна ще застанат те — на драконите или на хората? Моята посланичка вече изглежда твърдо решена да избере Горед пред Найнис. Несъмнено това е само първото от многобройните й предателства, нали?

— Аз избрах това, което е правилно — изръмжа мадам Окра, — и очаквам вие да направите същото, сър.

Комонот се обърна към Найнис и Самсам. Очите му блестяха, но гласът му прозвуча спокойно и властно:

— Не виждате ли, че тук вече не става въпрос за хора и дракони? Сега разделението е между тези, които смятат, че мирът си заслужава да бъде запазен, и онези, които искат войната да продължи, докато едната или другата страна не бъде унищожена. Има дракони, които виждат ползата от договора. Те ще се присъединят към нас. Младите са възпитани в идеалите на мира — те няма да подкрепят тези застарели генерали, които искат да си възвърнат съкровищата и ловните полета.