Рейчел Хартман - Серафина

Последва дълга пауза, докато Глизелда не попита:

— Разбрали сте какво, Ардмагар?

— Че съм срещнал своя достоен противник — отвърна Комонот със сериозно изражение, потънал в спомени.

Глизелда кимна към Ардмагара с лека усмивка на устните. Тя протегна ръка към Кигс, който й подаде сгънатия пергамент.

— Получихме това писмо тази сутрин. Посланик Фулда, бихте ли го прочели на глас, моля?

Посланикът измъкна очилата от жилетката си и зачете:

„Ние, долуподписаните, завладяхме Керама, считано от вчера. Обявяваме се за законни владетели на Танамуут и на всичките му прилежащи земи и армии, докато не бъдем на свой ред отстранени насилствено.

Предателят Комонот все още е жив. Той е търсен за престъпления срещу драконовия вид, които включват, но не се ограничават само до: сключването на договори и съюзи против волята на Кер, които са пагубни за нашите ценности и начин на живот; изпадане в прекомерна емоционалност; поддържане на приятелски връзки с човеците; помилване на отстъпници; опити за промяна на фундаменталната природа на драконите и придобиването на човешки характеристики.

Ние настояваме за неговото незабавно връщане в Танамуут. Неизпълнението на искането ще бъде равносилно на повод за обявяване на война. Гореди, вие трябва да признаете, че не сте в състояние да окажете съпротива. Очакваме от вас да постъпите така, както ви диктуват вашите интереси. Разполагате с три дни.“

— Подписано е от десет генерала — рече посланик Фулда и отново сгъна пергамента.

Комонот отвори уста, но Глизелда му даде знак да замълчи.

— Драконът Имлан, преобразен като моята гувернантка, ме учеше, че Горед е могъщ, а драконите са слаби и деморализирани. Аз вярвах в това, докато не видях сама, със собствените си очи, как драконите се сражават. Орма разруши моста „Уолфстут“, откъсна камбанарията на „Света Гобнет“, а там, където падна Имлан, изгоря един цял градски квартал. Колко ли по-зле щеше да бъде, ако те се сражаваха с нас, а не помежду си? Дракомахията е в пълен упадък. Боя се, че конспиративната клика е права: ние не можем да оцелеем сами срещу драконите. Колкото и да ви уважавам, Ардмагар, ще ви се наложи да ме убедите да не ви върна обратно вкъщи.

Тя се обърна към Фулда.

— Посланик, дали драконовият вид ще застане зад своя Ардмагар?

Фулда присви устни и се замисли.

— Докато Комонот все още е жив, не е законно друг да заема мястото му. Сигурно ще има такива, които ще се опълчат срещу заговорниците, дори само поради тази причина, но подозирам, че по-старото поколение до голяма степен ще е съпричастно с техните цели.

— Оспорвам това твърдение — заяви Ардмагарът.

— Младото поколение — продължи да настоява Фулда — най-вероятно ще заеме твърда позиция в полза на мира. Това може да се превърне във война между поколенията.

— Инфанта! — възкликна регентът на Самсам, като размаха пръст, сякаш за да й се скара. — Несъмнено вие нямате никакво намерение да дадете политическо убежище на това създание? Достатъчно унизително бе, че вашата благородна баба — нека свети Юстас затвори очи и я подмине — е преговаряла с това нещо. Не бива да проявявате милост, когато дори собственият му вид желае смъртта му.

— Вие ще въвлечете вашата страна — а с нея и нежелаещите да вземат участие Южни земи — в гражданската война на драконите — обади се провлачено граф Песаволта, като потропваше с пръсти по дебелия си корем.

— Ако позволите — прекъсна го баща ми. — В договора има клауза, която забранява на Горед да се бърка във вътрешните дела на драконите. Ние не можем да се месим при една гражданска война.

— Вързали сте ръцете ни, Ардмагар — рече Глизелда и хубавата й малка уста се присви саркастично. — Ще ни се наложи да нарушим собствения ви договор, за да ви спасим.

— Може да ни се наложи да нарушим договора, за да го запазим — отвърна Ардмагарът.

Глизелда се обърна към Найнис и Самсам.

— Вие желаете да върнем Комонот. Мога ли да разчитам на вас, ако се стигне до война между Горед и драконите? Ако не за помощ, то поне да не се възползвате от възможността да се вдигнете на оръжие срещу нас?

Регентът на Самсам изглеждаше пребледнял и недоволен, а граф Песаволта хъмкаше и мънкаше. Накрая всеки от тях измърмори нещо близо, ако и да не съвсем точно, до съгласие.

— Договорът на Горед с Найнис и Самсам пропъди рицарите из Южните земи — продължи Глизелда с леденостудени сини очи, вперени във владетелите. — Няма да рискувам да започна война, освен ако не ни е позволено да възстановим дракомахията. Това ще означава преразглеждане на този договор.