Рейчел Хартман - Серафина

Орма беше приклекнал до сгърчения новолюспест — втурнах се към него в обратна посока на тази, в която бягаше потокът от граждани. Не посмях да го прегърна, но облекчението ми бе толкова голямо, че коленичих и го улових за ръка.

— Слава на всички Светии!

Орма се измъкна от хватката ми.

— Помогни ми да го изправим, Серафина.

Бързо се преместих от другата страна на новолюспестия и улових ръката му. Той ме зяпна глуповато, а главата му се отпусна върху рамото ми и изцапа плаща ми със сребриста кръв. Преглътнах отвращението си. Издърпахме ранения саар на крака и го подкрепихме от двете страни, за да остане в това положение. Той отхвърли помощта ни и успя да се задържи прав самичък, олюлявайки се сред лютия вятър.

Капитанът на стражата принц Лусиън Кигс наперено закрачи към нас. Хората се отдръпваха пред него, както вълните пред света Фионуала. Той все още носеше траурното си облекло от погребението — къс, бял кафтан с дълги ръкави, обшити с фестони, ала скръбта му беше заменена от огромно раздразнение.

Дръпнах Орма за ръкава.

— Хайде да си вървим.

— Не мога. Посолството ще се насочи към обецата ми. Трябва да остана близо до новолюспестия.

Аз бях мяркала извънбрачния принц по оживените коридори на двореца. Той имаше репутация на проницателен и упорит следовател — работеше постоянно и не беше дружелюбен като чичо си Руфъс. Не беше също така и толкова красив… уви, нямаше брада… но сега, когато го видях отблизо, осъзнах, че интелигентният му поглед напълно компенсираше тази липса.

Извърнах очи. Да го вземат мътните, цялото ми рамо бе покрито с драконова кръв.

Принц Лусиън игнорира мен и Орма и се обърна към новолюспестия със загрижено присвити вежди:

— Вие кървите!

Драконът вдигна лицето си, за да го огледат.

— Изглежда по-лошо, отколкото е в действителност, Ваша милост. Тези човешки глави имат огромен брой кръвоносни съдове, които лесно биват перфорирани от…

— Да, да. — Принцът потрепна при вида на дълбоката рана на новолюспестия и даде знак на един от хората си, който се втурна да донесе парче плат и манерка с вода на ранения. Драконът отвори манерката и започна да излива водата директно върху главата си. Тя се стече надолу по скалпа му на безполезни струйки и намокри жакета му.

О, Светии от Рая! Той щеше да умре от студ, а пред него стояха пазителите на Горед, оставяйки го сам да си причини това. Грабнах парцала и манерката от несъпротивляващите му се ръце, намокрих парчето плат и му показах как да попие лицето си. Той се зае със задачата, а аз се отдръпнах. Принц Лусиън ми кимна сърдечно в знак на благодарност.

— Вие очевидно сте нов саар — отбеляза принцът. — Как се казвате?

— Басинд.

Прозвуча повече като оригване, отколкото като име. Аз успях да уловя неизбежния поглед на съжаление и погнуса в тъмните очи на принца.

— Как започна всичко това? — попита той.

— Нямам представа — отвърна Басинд. — Прибирах се вкъщи от рибния пазар…

— Някой, толкова неопитен като вас не бива да се разхожда сам — отсече принцът. — Несъмнено посолството изрично ви е разяснило това, нали?

Погледнах Басинд и най-сетне обърнах внимание на дрехите му: жакет, къси бричове и издайническият символ.

— Бяхте ли се изгубили? — опита се да разбере принц Лусиън. Басинд сви рамена. Принцът продължи по-внимателно: — Те следяха ли ви?

— Не знам. Обмислях как да приготвя речната писия. — Той размаха влажен пакет пред лицето на принца. — Тогава те ме наобиколиха.

Принц Лусиън се отдръпна от пакета с риба, но не се обезсърчи и продължи да задава въпроси.

— Колко души бяха?

— Двеста и деветнадесет, въпреки че може и да е имало неколцина, които не съм успял да видя.

Принцът зяпна изумено. Очевидно нямаше опит в разпитването на дракони.

— Колко бяха хората с черни пера на шапките, саар Басинд?

— Шестима — отвърна той, примигвайки като някой, който не е свикнал да има само два клепача.

— А ти успя ли да ги видиш, Серафина? — попита принцът, очевидно доволен, че се бях намесила.

Аз кимнах безмълвно, обхваната от лека паника, когато принцът произнесе името ми. Не бях известна в двореца — откъде можеше да го знае?

Той продължи да разговаря с мен:

— Ще накарам хората си да доведат всички, които са успели да арестуват. Ти, новолюспестият и твоят приятел, ей там — той посочи Орма, — ще ги огледате и ще видим дали няма да успеете да опишете онези, които не сме заловили.

Принцът даде знак на хората си да доведат арестантите, след което се наведе към мен и отговори на въпроса, който не му бях задала: