Иан Эсслемонт - Нощ на ножове

В дъното на улица „Дяволица“ Темпър забеляза стария Ренгел, който се бореше с капаците на един прозорец на приземния етаж, захапал любимата си лула. Както обикновено, старецът си дуднеше нещо.

Пътят бе пуст, с изключение на пенсионирания пехотинец и шивач на платна, което изненада Темпър, защото още не бе ударила първата вечерна камбана.

— Добър вечер.

Ренгел се обърна.

— А? Добра вечер? — процеди той през зъби. Присви очи, кимна кисело и се обърна към капака. — Такава е. Освен това е зла. Изненадан съм да те видя навън. Мислех си, че си по-умен от това.

Темпър се ухили. Думите на Ренгел винаги бяха или сладникаво сантиментални, или черногледо цинични, в зависимост от това дали беше пиян или трезвен. Темпър прецени, че в момента бе леко наквасен, но нощта бе още млада. Той погледна към ниските облаци, препускащи по небосвода, подгонени от вятъра.

— Не изглежда толкова зле.

— А? Зле? — Ренгел погледна нагоре и се начумери. — Не говоря за проклетото време, глупако. — Той задърпа капака. — Проклет, ръждясал, Тогг да те изяде, Гуглата да те вземе…

Темпър се приближи.

— Дай да го видя.

Ренгел отстъпи и започна яростно да пухка лулата си.

— А ти къде си роден, момче?

Темпър разгледа мандалото и се усмихна. Опита да си спомни последния път, когато някой го бе нарекъл момче.

— Итко Кан или там някъде. Защо?

Темпър чу как Ренгел изсумтя зад гърба му.

— Ако беше роден тук, тази вечер щеше да си стоиш вкъщи, повярвай ми. Не знаеш. Бунтовете, кланетата и тем подобни, които бяха предсказани за тази година. Може би дори предизвикани. Лунна сянка. Душите на мъртвите излизат под Лунната сянка. Те и други неща излизат, дори по-лоши.

Темпър успя да помръдне мандалото и да затвори кепенка.

— Лунна сянка? Чувал съм за нея. Но съм нов тук.

— Редки са, слава на боговете.

Ренгел пристъпи напред. Миризма на ръждивлист, топено лепило, пот и джин лъхна Темпър и проникна дълбоко в ноздрите му. Старецът се олюля, сякаш го бе духнал насрещен вятър, след което изпусна гъст облак дим.

— Миналия път не бях на острова, защото служех на борда на Ездачът на бури . Бях малък сополанко, това беше преди почти петдесет години. Бездните на Сянката се отварят. Навън излизат прокълнати души и нови биват засмукани. Демони плъзват по улиците. Чух ги. Вият така, сякаш искат да погълнат душата ти. — Той мушна Темпър в гърдите с дръжката на лулата си. — Избягвай всеки, който е бил докоснат. Те ще бъдат отнесени.

Докоснат. Често срещан термин за всеки, който познаваше Лабиринтите. Уменията, в които трябва да навлезеш, можеха да бъдат научени, но доста по-често се случваше човек просто да е роден с тях — Талантът. Несъмнено в миналото е имало много хора, покварени от тази дарба, които са изчезвали през нощта. Но според Темпър те най-вероятно са били отвличани от суеверната тълпа и изгаряни на клада или бесени. Обърна се към Ренгел и му кимна тържествено, а старецът му отвърна със същото.

Жена се развика над главите им:

— Ренгел!

Вдовицата Тийл хвърляше мълниеносни погледи над тънкото перило на един прозорец на втория етаж. Темпър се усмихна и махна за поздрав. Той винаги се смайваше от това колко много вдовицата приличаше на тлъст лешояд, заметнат с черен шал. Тя изчезна и затръшна капака на прозореца.

Ренгел прехапа лулата си и промърмори нещо под мустак. Темпър почука по мръсните дървени летви на капака.

— Здрав като скала, струва ми се. Аз също смятам да стоя на закрито тази нощ, така че не се тревожи. Ще дегустирам пивото в Обесения.

Веждите на стареца потрепнаха заинтригувано.

— Какво? Ще дегустираш, така ли? — рече той и се ухили, изпускайки поредното валмо дим. — Е, не бързай с решението, а?

Темпър се засмя.

— Богове, не. Сигурно ще ми отнеме цялата нощ, та чак до сутринта.

Ренгел се поколеба на прага, след което направи знак с пръст на Темпър да се приближи. Изръмжа тихо:

— Какво знаеш за Завръщането ?

Темпър поклати глава, объркан.

Старецът му махна да си върви, нетърпеливо или може би отвратено.

— Стой на закрито, приятелю. Зли неща ще завладеят нощта.

Темпър отстъпи назад, чудейки се как да разбира това предупреждение. Ренгел почука на вратата и посочи нещо, изписано с тебешир на дървото, след което я хлопна. Трясъкът отекна надолу по тясната уличка.

Табелата на Хана на Обесения на Кууп беше точно това: рисунка на обесен мъж със завързани зад гърба ръце, а главата му бе наклонена под невъзможен ъгъл заради счупения врат. Дъждът, който вече се сипеше свободно, връхлиташе на пориви. Пелерината на Темпър висеше тежка и студена от раменете му. Чуваше как вълните се блъскат в пилоните на няколко пресечки оттук, а заливът лъщеше в далечината като продължение на дъжда.