Иан Эсслемонт - Нощ на ножове

Точно този талант й бе позволил да забележи странните действия на куриерския катер, въпреки че бе слязла до пристанището просто от скука. Веднага бе надушила, че тук имаше нещо нередно. Несъмнено това бе свързано по някакъв начин с присъствието на имперския служител. Но възможно ли бе катерът да е дошъл на острова, само за да предаде едно съобщение? Тогава защо всичко бе толкова тайно? И не беше ли странно това, че още не бяха разбрали какво бе това съобщение? Какво чакаха? Ледени капчици погъделичкаха Киска по гърба, но тя дори не трепна. Катерът почти се бе обърнал в бързината си да стигне пристанището, а сега просто стоеше…

А! Движение. Четирима от екипажа заслизаха един по един по мостчето към кея, който бе малко по-нисък от палубата на кораба. Носеха наметала от тюленска кожа и държаха ръцете си скрити под широките кожени гънки. Заеха позиции около единия край на мостчето с въжени перила. Киска предположи, че всеки мъж държеше зареден арбалет под наметалото си, може би вътрешно производство на Нокътя: винтово обтягане, без лък. Подобно оръжие бе завързано за хълбока й в момента, купено с всичките пари, които Киска бе притежавала от един търговец, който нямаше представа как работеше този непознат за него механизъм.

След като се вгледа отблизо в товара през усилващия се дъжд, един от мъжете направи знак на кораба. Носеше коженото кепе на равнинец, а над устната му се мъдреше дългият извит мустак на човек от племената Сети. Той поклати глава и се изплю на дъските. Отвращението му от претъпкания док и лошата видимост бе очевидно дори от отдалечената позиция на Киска.

Пети мъж се зададе по мостчето, средна височина, слаб. Беше облечен с тъмна пелерина с гугла, носеше кожени ръкавици и ботуши. Спря и се огледа. Силният вятър изду гуглата и Киска зърна болезнено тясно лице, сякаш издялано от гладък махагон и лъскав гол скалп.

Мъжът от Сети отново направи жест с ръка към кораба. Другите трима се струпаха около него. Киска разпозна вариация на езика на жестовете, развит от пехотинците командоси и после присвоен от почти всички останали имперски служби, включително и от Нокътя. Още не си бе намерила учител, който да я научи на него.

Тръгнаха по пристана. Завесата от дъжд се затвори след тях и петимата мъже се сляха с надвисналия мрак на обсадните стени и с тъмнината на облачната вечер. Но Киска не хукна да ги преследва. Спомни си на какво я бяха учили и веднага осъзна, че бе напълно възможно неколцина мъже да бяха останали назад, за да следват другите от разстояние.

Беше в стила й да дава на плячката си предостатъчно преднина, особено ако тя вярва, че никой не я следи. Киска смяташе, че притежава инстинктивно знание за маршрута на мишената, каквото бе демонстрирала и като дете, когато играеха на криеница по улиците на града със завързани очи. Обичаше да се шегува, че просто следваше дирите на животното. Тя почти извика от изненада, когато един облечен в сиво мъж се появи иззад дузината мръсни бъчви пред нея. Киска бързо се сниши и го разгледа. Замалко щяха да я разкрият. Откъде в името на Кралицата се бе появил той? Дъвчейки устната си, мъжът надникна над една бъчва, след което я заобиколи и продължи напред с бодра стъпка и ръце, стиснати зад гърба.

Още един телохранител? Но никой друг не бе слязъл от кораба. Беше сигурна в това. Разузнавач? Тогава защо бе останал назад? Киска реши да се вслуша в един от съветите на Агайла, а именно, че всеки беше враг до доказване на противното.

Тя изчака мъжът да се отдалечи, след което се шмугна след него. Предположи, че който и да беше той, нямаше да изпусне мъжа от куриерския катер от погледа си, така че реши да го последва. Когато стигна колибата на караула, Киска погледна назад към бъчвите, осъзнавайки какво я бе смутило във внезапната поява на мъжа. По-рано бе претърсила целия товар. Тогава зад бъчвите нямаше никого и просто бе невъзможно някой да се бе промъкнал там без тя да го види.

Това оставяше само една възможност — възможност, която бе отвъд уменията й, но която мъжът очевидно бе използвал. Миризмата на магията на Лабиринтите я накара да бъде още по-предпазлива. Може би все пак трябваше да докладва за това. Но на кого? Ноктите бяха поели командването на Твърдината от името на безименния имперски служител. Мисълта да докладва бездушно на Нокътя, който вече бе срещнала, или на някой от неговите другари я изпълваше с ужас. Да бъдат проклети в Лабиринтите на Кралицата. Реши да следва дирята и да види какво ще се случи.