Иан Эсслемонт - Нощ на ножове

Напоследък пристанището се използваше предимно за военен превоз, но все пак се въртеше и търговия, част от която дори бе законна. Въпреки това днешното пристанище бе само една бегла сянка на това, което бе в миналото. Пусти къщи гледаха към порутени складове и люлеещи се, разядени от вълните кейове. Някога пристанище на пиратски флот, после таласокрация 8 8 Таласокрация — държава с предимно морски владения. — Б.пр. , а след това империя, градът сега изглеждаше населен по-скоро с призраци, отколкото с хора. Той бе дал името си на империята, но бе загубил своята тактическа и стратегическа стойност, с изключение на функцията си на отправна точка на военни кампании при разрастването на империята към далечните морета.

Корелското нашествие бе променило това за известно време, разбира се, и островитяните отново бяха повярвали в светлото бъдеще на своя остров. Но кампанията се бе оказала истинска катастрофа — една бездна, в която изчезваха мъже и ресурси. Сега градът и островът бяха като западнали свърталища на духове. Докато мислеше тези неща, Темпър изведнъж осъзна защо точно сега тази пъпка на дирника на империята бе приела първия куриерски катер, който бе виждал откакто бе пристигнал: това бе послание за поданиците. Машинарията на имперското управление се бе завърнала там, откъдето бе тръгнала, колкото и краткотрайно да бе това завръщане.

Преди последния завой Темпър присви очи и се взря през ситния дъждец. Видя Твърдината на Мок през процеп в ниските облаци. Изглеждаше като кораб в бурно море, който бе загубил равновесие и всеки момент щеше да се преобърне.

Темпър прокара ръка през късо подрязаната си коса, за да я избърше от дъжда, след което продължи. Зачуди се дали на такава нощ не й се полага напитка, която бе по-силна дори от тъмното пиво на Кууп.

Киска се бе излегнала на студените корабни дъски и споменът за тези възвишени мечти, толкова живи само допреди няколко дни, караше бузите й да се изчервяват от срам. Колко детински се бе държала! Най-неприятният й спомен бе малоумният шок, втрещената, онемяла изненада, която се бе изписала на лицето й, когато на входа на Твърдината друг телохранител, несъмнено Нокът, я бе дръпнал настрани за ръката като дете.

Играй си другаде. Няма да имаме нужда от услугите ти.

Споменът, който се връщаше отново и отново, бе почти достатъчен, за да я накара да удари с юмрук по дървото. Но тя се овладя и вместо това прехапа устната си толкова силно, че по езика й прокапа кръв.

Как можеха да направят това? Малаз бе нейна територия! Като дете, Киска бе проучила всяка сграда и всеки склад, беше запомнила наизуст всеки завой, всеки зид и всяка задънена уличка в града. Пел дори й бе казал, че ако можеше да прави назначения, щеше незабавно да я вземе в гарнизона като офицер от разузнаването. Нямаше нещо на този остров, което да не можеше да открадне, стига да поискаше.

Проблемът бе, че на този остров нямаше нищо, което да си струва да се открадне. Така че тя се зае с това да наблюдава дребните крадци и главорези: бандата на Спендър, която владееше крайбрежието; пирати джакатанци, които от време на време плячкосваха кораби. Всеки, който пускаше котва в пристанището.

Но те просто я дръпнаха настрани. Може би това болеше най-много от всичко. Защото бе ненужно и необмислено; защото тя наистина се бе надявала, че те могат да… Киска се спря навреме, преди пак да започне да мисли за това. Нямаше да понесе отново да си спомни наивните си надежди, нещата, с които се бе хвалила пред хора. Те наистина бяха имперски Нокти. И наистина придружаваха Имперски Юмрук. Може би един от само стотината администратори, управители и дори генерали на армии.

Киска стисна зъби толкова силно, че я заболяха. И какво, ако не беше завършила едно от онези префърцунени офицерски школи в Унта, Ли Хенг или Тали? И какво, ако нямаше достъп до магията на Лабиринтите? Беше достатъчно добра, за да върши работата си без тези знания. Леля Агайла често й казваше, че има природен талант за този вид работа. Киска вярваше, че с нищо не отстъпва на един агент от разузнаването.

Посещението на този имперски служител беше втори шанс, изпратен от боговете, който не биваше да пропуска след миналогодишния престой на военния конвой. Тогава, докато се презапасяваха с продоволствие, войниците бяха наложили новия декрет на Регента срещу магията и нещата бързо бяха излезли извън контрол. Агайла я бе заключила в стаята й, казвайки, че го прави за нейно добро, точно когато талантите и знанията й можеха да бъдат най-полезни. Това бе идеалната възможност да докаже способностите си и да привлече вниманието на някой влиятелен човек, който да прецени правилно възможностите й. Киска се бе зарекла, че никога повече няма да позволи на жената да се меси в плановете й да се спаси от този остров. Е, когато пожарите бяха плъзнали из града и бунтовете свършиха с безразборно клане, тя неохотно трябваше да признае, че Агайла може би бе спасила живота й. Въпреки това, когато всички на острова искаха войниците да си тръгнат възможно най-скоро и ги изпращаха с псувни и обиди, Киска бе гледала как огромните тромави транспортни кораби се отдалечават от залива със сърце, натежало от мъка. В този миг тя бе стигнала до заключението, че никога няма да се измъкне от този остров-затвор, въпреки таланта си.