Иан Эсслемонт - Нощ на ножове

Темпър дръпна мъжа към себе си и прошепна в ухото му:

— Лазар щеше да те изкорми като прасе.

Ръце се обвиха около Темпър и започнаха да го дърпат. Стражите му крещяха, но Темпър не ги слушаше. Главата на Ларкин отхвръкна назад и той започна да вие. Тогава Темпър го освободи и мъжът залитна назад, тупна по задник на пода и прегърна кървящата си ръка. Стражите завлачиха Темпър към коридора и го облегнаха на стената, като през цялото време си шепнеха изумено и не го изпускаха от очи. Един от тях върна палката си на стойката й на стената.

След няколко минути друг излезе в коридора с навитото палто на Темпър в ръцете си. Чу ги да шепнат как никога не били виждали нещо подобно, но бе твърде разсеян, за да ги слуша, обмисляйки ужасните последствия от това, което бе направил току-що. Надвесен над масата, той бе видял капките кръв, опръскали Костите.

Войник, Девица, Крал и руната на Обелиска. Това със сигурност означаваше огромно количество лош късмет, запътил се в негова посока.

Доколкото Киска можеше да прецени, екипажът на куриерския катер се държеше така, както можеше да се очаква да се държи екипаж, готвещ се за влизане в док: моряците прибираха принадлежностите си и подсигуряваха кораба срещу първата ледена буря от владичеството на Оссерк, запътила се към острова от юг. Но подробностите ги издаваха. Къде бяха препирните, оплакванията и мърморенето, характерни за един екипаж, който наближава пристанище? Къде беше нетърпението да стигнат брега? И нито един не си губеше времето. Морякът, който уж се шляеше по палубата и броеше гаргите, всъщност разглеждаше пристана с мързеливото безразличие на дежурен на наблюдателен пост. И Киска познаваше позата — самата тя я бе упражнявала много пъти.

Легнала по корем на палубата на съседния кораб от другата страна на кея, Киска положи брадичка на облечения си в ръкавица юмрук и продължи да гледа. От небето се ръсеше ситен дъждец, който залепяше косата за лицето й, но тя не помръдваше. Мъжете нарочно си губеха времето: развиваха въжета, обезопасяваха сандъци. Чакаха. Чакаха някой, всички до един. А това означаваше, че работеха за една и съща личност.

Странно. Куриерски катер с екипаж от моряци, които всъщност бяха охрана на този, който бе поръчал кораба. Киска бе прекарала детството си в пълзене по тези пристани. На нея всичко това й миришеше на власт, на влияние, което бе достатъчно голямо, за да осигури един от тези съдове, което само по себе си бе постижение, но също така да замени редовния екипаж с лични служители.

Въпросът бе какво да прави с това откритие? Тя погледна към шарената, обърната към морето стена на Твърдината на Мок, увиснала над пристанището. Да докладва на Ноктите? Защо да отива при тях, след като те й бяха дали да разбере, че нямат нужда от услугите й?

Киска си спомни как се бе почувствала, когато преди няколко дни изгревът бе разкрил имперския боен кораб Непреклонен , пуснал котва в пристанището. Бе решила, че това е най-важният ден в живота й, един неочакван, ненадеен втори шанс. Но вече се чувстваше така, сякаш бе остаряла с един цял живот. Вече не бе момичето, което се катереше по високите каменни стени, обгръщащи военния пристан и което пълзеше по плоския покрив на правителствения склад, за да наблюдава доковете. Нима бе загубила нещо, което малкото момиче бе притежавало? Или бе придобила нещо ново? Знание, което всеки човек получава в един момент от живота си.

Тази сутрин тя бе гледала как първата лодка се връща от кораба, натоварена със седем закачулени фигури. Беше сигурна, че това бяха имперски служители от столицата. Откъде можеше да са дошли, освен от Унта през проливите? Те се покатериха на кея и свалиха плащовете си, след което ги сгънаха и преметнаха през рамо. Първоначално Киска се разочарова: имаше търговци в Малаз, които се обличаха по-пищно от тези хора — едноцветни копринени ризи, широки пояси и халтави панталони. Но най-ниската фигура не свали пелерината си. Точно тя направи жест с ръка и Киска развълнувано видя, че другите шест фигури се разпръснаха. Телохранители!

Кой беше това? Нов гарнизонен командир? Или имперски инспектор, изпратен от столицата, за да се разправи с Пел? Ако бе второто, дано боговете покажат милост към Под-Юмрука, тъй като тя знаеше какво щеше да открие инспекторът в Твърдината на Мок: крякащи кокошки в двора на замъка и грухтящи прасета в напукания и празен резервоар. Киска се отпусна на колене и изгледа как групичката пое по главния път от брега, който се катереше нагоре по един нисък хълм. Тя прескочи на следващия покрив и мина по ръба на една стена, за да стигне издадената над улицата стряха, под която групата трябваше да мине. Чайки се разлетяха пред краката й, кряскайки възмутено.