Иан Эсслемонт - Нощ на ножове

— Започни да се държиш като истински страж, старче — предупреди го Чейс. — Поне докато при теб има офицер. Тайнствата на Д’рек, човече! Можеше да съм… как беше? Един от нейните. — Той погледна към централната кула. — Щяха да ти извадят сърцето за предупреждение.

Сърцето на Темпър подскочи при израза „от нейните“ . Откъде го беше чуло момчето? Беше минало много време от последния път, когато бе чул някой да използва това старо име за кадрите на имперската служба за сигурност, известни като Ноктите. Разбира се, че един Имперски Юмрук би имал отряд от Нокти — за защита, за събиране на информация и за по-сенчести, нелицеприятни задачи. Той хвърли един кос поглед към лейтенанта и се зачуди: да не би той да го изпитваше? Но ясните кафяви очи и гладките бузи зад защитната маска на шлема му изглеждаха толкова способни на лукавост, колкото едно бистро поточе. Темпър прогони тези параноични мисли и благодари на близначните шутове на Съдбата, че Чейс не бе забелязал нищо.

Той се изплю върху изронените варовикови блокове.

— Първо на първо, момче, чух те как идваш. А тях никой не ги чува. И второ на второ, когато идват — Темпър потупа сплескания си нос с пръст, — винаги можеш да ги познаеш по вонята.

Чейс изсумтя и поклати невярващо глава.

— Богове, сивобраде. Чувал съм да говорят за всички битки, в които си участвал, но не се преструвай, че тези Нокти не ти смразяват кръвчицата.

Темпър стисна зъби и потисна желанието да зашлеви младока. Но какво можеше да знае това пале за неща, които обръщаха стомасите дори на опитни ветерани като него? Темпър бе участвал в битките за Седемте града; беше там, когато завладяха Убарид. Достигнаха Двореца през нощта. Мраморните зали бяха пусти с изключение на труповете на чиновниците и стражите, които се бяха оказали твърде бавни пред настъпването на Императора и разгрома на Фалад. Горе откриха личните покои и самата Свещена, завързана с копринени въжета за един стол. Около нея стояха трима Нокти с извадени ножове. Остриетата блестяха, мокри от кръв; кръв капеше от влажните връзки около китките и глезените на Фалад и се събираше на локви на кораловия мрамор. Той и Пойнт се бяха заковали на място, несигурни какво да направят, но Дасем се хвърли напред и избута Нокътя, който се бе надвесил над жената. Главата й рязко се вирна, а дългите й къдрици полетяха назад. Въпреки че очите й бяха извадени и устата й висеше отворена с отскубнат език, тя сякаш се обърна директно към Дасем. Ноктите, двама мъже и една жена, се спогледаха. Един отстъпи назад и вдигна кървавия си нож пред лицето, смразен от това, което бе видял в погледа на Дасем. Устните на Фалад се раздвижиха безшумно, оформяйки някакво съобщение или молба. Очите на жената Нокът изведнъж се разшириха от разбиране и тя отвори устата си да извика, но беше твърде късно. Случи се толкова бързо, сякаш Дасем просто бе свил рамене. Главата на Фалад излетя настрани. Кръв шурна от прерязания й врат. Главата се приземи на мраморния плочник. Дългите черни къдрици се оплетоха в кръвта докато се търкаляше.

Въпреки че Темпър не можеше да бъде сигурен, тогава му се бе сторило, че устните на жената бяха оформили думите „освободи ме“. Така бе приключил животът на последния Свещен Фалад на Убарид.

Темпър прокара пръст по белега с формата на полумесец, който започваше от лявото му слепоочие и стигаше до брадичката. Вдиша дълбоко, за да се успокои. Насили се да види самия себе си през очите на Чейс и видя един пречупен ветеран, твърде некомпетентен или затъпял от пиянство, за да се издигне в ранг, по-висок от редник, въпреки че бе прекарал целия си живот в армията. Все пак точно това бе ролята, която бе избрал да играе. Темпър каза, с тих и равен глас:

— Само ме отвращават, това е всичко.

Чейс го зяпна, смутен от чувството, прокраднало се в гласа му, след което се намръщи заради намекнатата критика, отправена към Имперския Трон.

Посочи към един укрепен пост на стражевата охрана.

— Отменен си, старче.

Освободен от служба, Темпър окачи копието, туниката и униформената си ризница от варена кожа в оръжейната на казармата. Намести парцалите, обвити около краката му, след което развърза и наново завърза кожените каиши на военните си сандали.

Затърси единствения лукс, който си позволяваше — едно набръчкано, но добре излъскано филцово палто от Фалар. Беше в офицерската стая, смачкано на една пейка под широкия дирник на Ларкин. Когато видя това, Темпър понечи да се обърне и да си тръгне. Ларкин много добре знаеше кога свършва смяната и бе седнал на палтото с целта да го предизвика. Темпър нямаше избор и трябваше да реагира.