Иан Эсслемонт - Нощ на ножове

Салонът на Хана на Обесения бе голям и широк, а гредите на тавана бяха достатъчно ниско, за да може човек да ги докосне или, ако не внимаваше, сериозно да нарани главата си на тях. През годините тези греди бяха слагали болезнено рязък край на безчет пиянски вечери. Два реда дебели каменни колони се извисяваха в центъра на помещението и сякаш маркираха пътя към веселата камина с големината на лодка, която се намираше точно срещу вратата. Дълги дъбови маси се протягаха от двете страни на тази централна алея, всяка огряна различно от огъня в зависимост от това колко близо бе до него. Каменните стени бяха голи и напълно безлични с изключение на някоя и друга ниша с окачена вътре слаба лампа. Но повечето светлина в помещението идваше от бронзовите маслени лампи, висящи от дебели железни куки, забити дълбоко в колоните и стените. Огромната камина осветяваше далечния край на салона с потрепваща кехлибарена светлина, разпръскваше студения въздух и правеше цялото помещение много по-уютно.

Имаше много пушек и въздухът бе задимен, но поне бе топъл и сух. Темпър разхлаби пелерината си. От двете му страни мъже говореха, смееха се и пиеха. Много по-голяма тълпа от обикновено. Освен това по-млада и по-шумна. Анджи мина наблизо с червеникавокафява стомна, опряна в хълбока и започна да допълва халбите. Кимна разсеяно на Темпър, вече изтощена. Той й се усмихна в отговор, но нея вече я нямаше. Горкото момиче. Беше свикнала да обслужва мълчаливи стари пияндета, които ближеха един напръстник алкохол в продължение на два или три получаса. Но тази вечер определено щеше да заслужи надницата си.

Когато Темпър мина между масите, той усети тежестта на множество погледи и спря, но нито един от мъжете не го погледна в очите. Вместо това се втренчваха в чашите си или в масата и започваха да мърморят, сякаш с надеждата той да продължи по пътя си като всеки гост, който не беше добре дошъл. Това бе необичайно поведение за мъже, които изглеждаха достатъчно жилави и корави, за да са избягали от някой затворнически кораб или за да попълнят постоянния недостиг на гребци във флотата на Империята. Темпър се насочи към обичайното си място, усещайки странния заряд във въздуха.

Когато мина покрай последните маси, той зърна група опърпани на вид мъже, облечени в прокъсани туники и пелерини, които изглеждаха като намерени на улицата. Мъжете седяха заедно с неколцина други, чиито белези и яки тела говореха за военна служба. Необичайна тълпа за хана на Кууп. Но старият Ренгел го бе предупредил да очаква странна нощ.

Някой седеше на любимата му пейка до задната стена. Виждайки колко претъпкан бе ханът, Темпър бе очаквал това, но все пак се подразни. Не можеше ли Кууп да запази любимата му маса? Бездруго плащаше наем на проклетия кръвопиец. За какво даваше тези пари? За малката килийка горе? За ужасната храна?

Мъжът, седнал на мястото му, носеше кожена жилетка върху ватирана ленена риза, която висеше на дрипи над кожените му гамаши. Намазнените кожени ремъци за пристягане на китките не можеха да скрият белезите по кожата на ръцете му: сбръчкани остатъци от изжулена плът, тънки, бледи полумесеци, оставени от метално острие и гневните розови петна на кожа, заздравяла след изгаряне. Главата му бе сведена ниско и той разговаряше тихо със съседа си, който се бе свил в сянката.

За миг Темпър се поколеба. Чудеше се дали да заговори мъжа. Не, че очакваше той да му отстъпи мястото си — просто искаше да го накара да вдигне глава, за да разгледа чертите му. Но лицето на мъжа остана извърнато на една страна. На Темпър му се стори, че го криеше нарочно. Той съкрати разстоянието помежду им още малко, но точно тогава Кууп се материализира на пътя му. Беше излязъл от една тясна странична вратичка. Съдържателят огледа салона с ръце, скръстени зад кожената престилка. Махна към единствената празна маса и Темпър тръгна натам; беше изкарал половин ден на смяна и не възнамеряваше да прекара дори секунда повече на крак.

Кууп седна с него.

— Извинявай за това, Темп — рече той и вдигна една гарафа, пълна с прасковено бренди.

Темпър кимна.

— Голяма тълпа — отбеляза той, но Кууп продължи да налива брендито без да му отговори. Темпър сви рамене и вдигна пълната чаша с бренди за наздравица.

— За Империята — каза Кууп и също вдигна чашата си.

— За морското дъно — отвърна Темпър и погълна питието.

Кууп подсвирна и опря гръб в стената, за да разгледа по-добре клиентите си.