Иан Эсслемонт - Нощ на ножове

— Да, различна сган. Но е само за тази нощ.

— Лунна сянка.

Кууп го погледна.

— Да, така е. Но за първи път чувам за нея.

Извади един парцал изпод престилката си и избърса потното си чело, след което подсуши рехавия си перчем от къдрава червена коса.

Темпър се облегна на масата с лакът и кимна към салона.

— Грубовати ми изглеждат…

Кууп махна с ръка, сякаш за да прогони думите му като досадни мухи.

— Тихи са, имайки предвид младостта им. Досега нищо не са счупили, ако не броим печатите на две бъчви тъмна бира.

Изкикоти се самодоволно.

Темпър въздъхна. Според него най-големият недостатък на Кууп беше неговият непоклатим оптимизъм. Идваше на такива щедри дози, че ако човек не го познаваше достатъчно добре, би решил, че е празноглав. Темпър си помисли, че може би Кууп имаше причина да бъде вечно изпълнен с надежди, при всичкото това злато, което минаваше през ръцете му.

Зачуди се дали по-късно да не навести Сийл. Боговете знаеха, че тази нощ младият взводен лечител сигурно имаше нужда от компания. Но момчето сигурно вече бе потънало до лакти в медицинския си шкаф. Изведнъж на Темпър му дойде по-добра идея и той махна на Кууп да се приближи.

— Да си виждал Корин наоколо?

Пивоварят го дари с широка усмивка и би го смушкал закачливо с лакът, ако смръщената гримаса на Темпър не го бе предупредила, че ще получи юмрук в отговор. Усмивката му се стопи, докато обмисляше въпроса.

— Не, не мога да кажа, че съм я виждал. Съжалявам, Темп.

Темпър сви рамене и се облегна назад.

— Мислех си, че поне ще се сбогува с мен.

— Същият стар Темп, винаги мислиш най-лошото. Ще ти изпратя една халба тъмно.

Кууп се изправи и плесна Темпър по рамото.

Темпър му махна да се разкара и наклони стола си назад, така че да се опира в стената. Видя само едно-две познати лица наоколо, а всички маси около неговата бяха отрупани с хора. Лицата принадлежаха на други двама мъже, отседнали при Кууп: Фаро Балкат, слаб и съсухрен пръч, който поглъщаше паралтова 10 10 Паралт — отрова, получавана от паяци. — Б.пр. вода сякаш не беше отрова и рядко знаеше дали беше ден или нощ. Другият беше Тренек. Той беше великан, широкоплещест и тъп като бедерин 11 11 Бедерин 12 — голямо тревопасно копитно животно. — Б.пр. , който понякога работеше като охранител за Кууп в замяна на безплатна бира.

Въпреки че пивоварят бе отхвърлил с лека ръка киселите му предсказания, Темпър се боеше, че може би никога повече нямаше да види Корин и да бъде промушен от острия й като талийска кама език. Беше я срещнал… преди по-малко от месец, нали така? А вече очакваше всяка тяхна среща с нетърпение, което изненадваше самия него. Обичаше да слуша нейните разкази за легендарни военни кампании, прокарани с щедро количество вино. Опита се да си припомни последния им разговор: беше ли изтърсил нещо по-глупаво от обичайните непохватни намеци? Може би някоя дебелашка шега за два стари бойни коня, делящи една конюшня за топлина? Въпреки че и двамата бяха ветерани и виждаха света през същите цинични очи, тя се отнасяше с него така, сякаш не беше обикновеният войник, за когото се представяше. Може би Темпър просто си въобразяваше, но нима не беше възможно тя да вижда нещо повече от това?

Анджи излезе от стаичката на прислугата и пътьом тропна пред него една калаена халба, пълна с тъмна малазанска бира. Той й махна да се върне, но тя поклати глава и кимна към жадната сган. Минавайки покрай една маса наблизо, един от мъжете я стисна за дупето. Тя се завъртя и го поля с бира, след което трябваше да я спрат, за да не разбие чашата в черепа му. Отвред се чуха подсвирквания и весели възклицания.

Избликът накара мъжа, седящ на любимото място на Темпър, да вдигне глава. Изгарянията на ръцете му стигаха чак до лицето и изведнъж Темпър осъзна какво ги бе причинило: имперски алхимични муниции. Най-вероятно запалителна бомба.

Грубияните се успокоиха под неодобрителния му поглед и това изненада Темпър. Сред войниците, които познаваше, подобен поглед би предизвикал хвърлен стол, халба или каквото беше под ръка. Темпър видя как мъжът отново се обърна към събеседника на своята маса. Той ръкомахаше и сякаш имитираше промушване с меч. Късият ръкав на туниката му се запретна за миг и разкри татуировка: извит мост на фона на пламъци. Емблемата на бригадата на Подпалвачите на мостове.

Темпър се почувства така, сякаш пламъците бяха обгорили собственото му сърце. В другия край на салона седеше мъж, с когото може би се бе срещал в миналото — в един различен живот. Копнежът да побегне накара ръцете му да затреперят. Бързо сведе глава и заби поглед в халбата си. По-вероятно беше двамата никога да не се бяха срещали; знаеше това. А и Мостовакът сигурно изобщо нямаше да го забележи и това щеше да си остане просто едно неприятно докосване до миналото. Принуди се да отпие още веднъж. Топлото малазанско пиво се изля в гърлото му като горчив мед. Почти се разсмя на глас, мислейки си за страха, който го бе сковал само допреди миг. Богове, човече! Една година след края на службата, а вече се държиш като пъзливо жребче.