Кол Бьюкенен - И се възправи сянка

Стигнали са дотук — внезапно си помисли Че. — Дотук са стигнали рьошуните, когато са направили поредния си опит. Чак дотук, до Киркус, нейния син.

Струваше му се направо невероятно как рьошуните — единият от които според всички свидетели е бил чуждоземец — са преминали през същата тази стая в търсене на своята жертва, а след себе си са оставили пътека от мъртви и ранени, започваща още от най-долния етаж на Храма на шепотите. Съмняваше се, че дори и Шебек би стигнал дотук. Шебек беше неговият стар учител рьошун, който беше по-опитен от всички, с изключение на един.

Аш — каза си той с интуитивна убеденост. — Трябва да е бил Аш.

Но след това Че се замисли. Дали това изобщо беше възможно? Аш би трябвало да е вече шейсетгодишен, ако изобщо беше още жив. Дали би могъл да постигне нещо такова на тази възраст?

Който и да е бил, Че не можеше да не му се възхити. Винаги го бяха привличали дръзките и рисковани начинания и той усети как на лицето му се плъзна потайна усмивка. Никога не би си помислил, че точно армия от плъхове и трима рьошуни, твърдо решени да извършат своето отмъщение, ще успеят да проникнат в Храма на шепотите.

Неочаквано в гърдите му забълбука дълбок смях, който той успя да потисне едва след като прехапа бузата си отвътре, докато усещането не отмине. Че прочисти гърлото си и възвърна спокойствието си.

Картата върху триножника привлече вниманието му.

Това също беше рисковано начинание — ни повече, ни по-малко нападение на Кхос откъм морето.

Че отново хвърли поглед през прозорците към групата жреци, след това неусетно се приближи до картата, за да я разгледа по-отблизо.

Откакто я беше видял миналия път, по нея бяха добавени още неща, макар че основните подробности си оставаха същите. Две стрелки минаваха на югоизток през морето Мидерес към планините, преминаващи по дължината на островите на Свободните пристанища — две диверсионни флоти, които бяха отплавали миналата седмица, за да нападнат флотите на Свободните пристанища с надеждата да подмамят ескадрите, защитаващи Кхос, далеч от него. До тях с тънък молив бяха надраскани големината на флотите, времето за пътуване и други бележки. Имаше въпросителни знаци в изобилие.

Трета стрелка тръгваше от столицата Ку’ос, бележейки морски курс до далечния източен остров Лагос, а край нея бяха записани още числа и въпросителни. След това от Лагос започваше четвърта стрелка, която стигаше до Кхос — Първа експедиционна армия и нахлуването в самия Кхос. Потънал в изучаването на тези подробности, Че внезапно се стресна, осъзнавайки, че не е сам в стаята.

Той хвърли поглед към креслото, което беше толкова дълбоко, че не беше забелязал човека, който седеше в него — Кира, майката на Светия матриарх на Ман. Дъртата вещица сякаш спеше, сбръчканите й ръце бяха скръстени върху белия плат на робата й. Че изпусна въздуха в гърдите си и погледна по-отблизо. Тънките ивици на очите й проблясваха под клепачите.

Дали го наблюдаваше? Беше ли видяла приглушения му смях?

Че почувства как косъмчетата на ръцете му настръхнаха. Той се стресна от това, че не я е усетил, както и от обстоятелството, че тя потайно го е наблюдавала.

Кира дул Дюбоа, една от участниците в Най-дългата нощ преди петдесет години. Говореше се, че е била любовница на самия Нихилис, както и че дори е била замесена в смъртта му шест години след възкачването му като първия Свети патриарх. Усещането беше все едно те следи сребърна змия.

Той бавно отстъпи от картата с надеждата, че едновременно с това е излязъл от полезрението й. Прокашля се и отново зае мястото си в средата на помещението, като избягваше да поглежда към старицата.

Накрая стъклените врати на балкона се плъзнаха встрани и жреците започнаха да влизат един по един в стаята. Неколцина го погледнаха крадешком на тръгване. Той разпозна единия от тях като жрец от търговската секта, Фрелазе. Зад тях вървеше самият Бушрали. Че предполагаше, че той е мъртъв, след като не беше успял да намери рьошуните, които се криеха в града. Но това не беше станало. След доста политическо маневриране, за да спаси кожата си, той все още беше тук, жив и здрав и дори продължаваше да е начело на регулаторите. Тогава навярно слуховете, че той притежава досиета, с които изнудва всички Върховни жреци на Ку’ос, бяха верни.

Въпреки това Че видя, че мъжът не е успял да се спаси съвсем от наказанието. Той имаше Ку’ос огърлица — железен нашийник, обхващащ плътно шията му, към който беше закачена верига, завършваща с малко гюле, което той носеше в ръката си, докато минаваше покрай него. От мъжа се очакваше да не сваля тази огърлица до края на живота си.