Кол Бьюкенен - И се възправи сянка

Светият матриарх обърна гръб на главата. Тя се усмихна на Че и в очите й внезапно проблесна дяволитост.

Сашийн вдигна дясната си ръка към устата си и облиза пръстите си един по един. Още докато го правеше, Че забеляза, че кожата й поруменя от нахлулата кръв, очите й се разшириха още повече. Накрая тя лакомо облиза устните си.

— В целия свят няма нищо, подобно на това — задъхано каза тя и направи една крачка към Че, жадна за нещо.

Младият дипломат отново потисна нелепото си желание да се разсмее. То само нарасна, когато тя се наведе към него, и се превърна в остра болка в гърдите, след като тя сложи ръка върху бузата му и силно притисна устните си към неговите. Езикът й се стрелна, за да ги раздели. Че си помисли, че беше толкова лесно да я убие, точно тук и сега, ако устата му беше още намазана с отрова.

Вкусът на кралското мляко не приличаше на нищо друго, което някога беше опитвал. Не беше сладък, нито кисел, нито пък горчив или солен. Езикът му започна да щипе и след това да изтръпва, докато Сашийн продължаваше да го целува.

— Курва — разнесе се странният оригващ се глас на Лушън зад нея.

И тогава вълната заля Че като огнен дъх, бликнал по вените на тялото му. Тя мигновено изтръгна умората от него. Кръвта му сякаш закипя, пулсирайки в него, и той беше завладян от усещане за безтегловност, което го изпълни със светлина, въздух и първите истински проблясъци на похот.

Сашийн се отдръпна със стон и погледна многозначително към слабините му. Тя се завъртя с доволна усмивка.

Той широко отвори уста, почти загубил усещането за самия себе си, и се отпусна назад на пейката, сякаш падаше.

Два пулса — разсеяно си помисли той. — Усещам два пулса в шията си.

— А, закуската — обяви матриархът, когато старият жрец влезе с поднос с храна.

Че се опита да помръдне, но после размисли. Прилепи се към пейката така, сякаш всеки момент може да излети от нея, докато зад гърба му Сашийн издаваше звуци, подготвяйки се да се храни.

— Какво е това? — сопна се тя. — Толкова са малки, че едва ги виждам.

— Пясъчните скариди винаги са малки по това време на годината, матриарх. Още са твърде млади.

— Какво? Не можете ли да ги поохраните малко? И какво е това? Навсякъде има мръсни петна. Предполагам, че и кухненският персонал е твърде млад по това време на годината, за да поддържа среброто чисто.

— Приемете извиненията ми, матриарх. Все още обучавам новите попълнения да се държат по правилния начин. Уверявам ви, че това няма да се повтори повече. Ако желаете, мога да ги накарам да приготвят нещо друго.

— И да чакам още по-дълго? Не. Можеш да си вървиш.

Че погледна към мрачното лице на Лушън, което го гледаше гневно с обезумелите си очи. Младият дипломат облегна глава назад и извърна очи надясно, където старицата Кира все още седеше, без да помръдва.

Сега изпод клепачите й ясно се виждаше как очите й проблясват — този неин птичи поглед, който беше вторачен в Че, сякаш можеше да прозре до дъното на душата му.

Че затвори очи и се отпусна.

Леле! — каза си Коя, когато порив на вятъра блъсна фигурата, висяща между двата небесни кораба, и залюля мъжа като махалото на часовник.

— Спрете! — изкрещя уплашено вахтеният на палубата и вдигна ръка към мъжете от екипажа, които дърпаха второто въже.

Те тутакси престанаха да го теглят и замръзнаха на място, наблюдавайки люлеещата се фигура с неувереността на хора, които никога преди не са опитвали нещо подобно и са наясно, че е възможно само защото някой им е разказвал за това.

Там, в бездната от празен въздух между двата съда, люлеейки се на въжето, опънато между тях, фигурата върху дървения стол отвори уста и извика саркастично: Не бързайте, господа!

Коя се усмихна въпреки загрижеността си за мъжа.

— Вдигни го, Седай, побързай — енергично подвикна той на вахтения и макар Коя да изглеждаше млад за напредналата си възраст, дори прегърбен над бастуна си, мъжете с готовност се заеха да изпълнят нарежданията му с почитанието на послушни синове към баща и отново задърпаха въжето.

Точно тогава далечната фигура се завъртя на стола си от нов, по-силен порив на вятъра. Коя чу как вятърът блъсна копринената обвивка над главата му и видя как двата небесни кораба започнаха да се отместват един спрямо друг. Страничните им тръби за маневриране се запалиха след бързите заповеди на капитаните им.

Въпреки това небесните кораби леко се раздалечиха. Въжето, закачено към далечната палуба на кхосианския съд, се мърдаше насам-натам, после се изопна и така мъжът се залюля още по-опасно под него. Коя рязко си пое дъх, наведе се напред, подпрян на бастуна си, и ръката му стисна здраво абаносовата дръжка.