Дэвид Далглиш - Танц с остриета

— Хайде сега. Всички знаем кому е принадлежала гилдията, преди Трен да получи контрол. Истинската власт е принадлежала на Велиана, а не на теб. Това е причината да настояваш за смъртта й.

Негодуващите приказки станаха по-шумни, макар да имаше и крадци, които се изказваха презрително за нея. Сърцето на Велиана пламна гневно. Дори и сега се намираха хора, които отказваха да признаят усилията, които бе положила. Неблагодарни свине. Дано боговете ги прокълняха.

— Тя умря, защото се опита да те убие, това е всичко — каза Гарик.

Велиана пристъпи напред и рязко свали качулката си. И се усмихна. Изражението на Гарик напълно оправда надеждите й.

— Не съм умирала — каза жената. Говореше тихо, но дори и шепот би се разнесъл далеч в притихналото помещение. — Но ти, предателю, ще умреш. Ти ни продаде на Трен. Никога не бих ти простила това.

Велиана скочи към него, без да се интересува за собствената си безопасност и да мисли за останалите крадци. Тя щеше да го убие. Този път никой нямаше да я спре.

Неколцина Пепеляви се отзоваха на вика му. Велиана избегна замаха на тояга, изкорми друг, хвърли се на земята и посече краката на трети. Онзи с тоягата се извърна, за да я удари по гърба, докато тя се изправя. Жената се изви в почти неестествен ъгъл, ударът прелетя над нея.

В следващия миг тя отново се изправяше, за да нанесе поредица светкавични намушквания в гърдите му. Трупът рухна. Седем резки изливаха кръв върху ризата му.

— Избирайте! — гръмовно се провикна Мъртвешката маска. Изглеждаше, че и без подканата му мнозина вече са направили избор. Те се обърнаха срещу останалите съгилдийници; посичаха всеки, който се опиташе да нападне магьосника. В помещението зацарува хаос, сред който Велиана се чувстваше в стихията си. Тя лично подсече един, затичал се към Мъртвешката маска, съпроводи падането му с острие между ребрата, изтръгна кинжала и пръсна кръвта към Гарик. Той бе притиснал гръб към стената, повдигнал оръжие.

— Къде е Трен, за да те защити? — попита тя. Приближаваше се към него умишлено бавно, стиснала гладни кинжали. — Къде са онези, които по-скоро биха ме изнасилили, отколкото да ми служат? Къде е гилдията ти, Гарик?

Зад нея проблесна някакво заклинание на Мъртвешката маска. Тя се възползва от светлината, за да се хвърли към Гарик. Коляното й потъна в слабините му. Едновременно с това Велиана спря въоръжената му ръка.

Дръжката на другия й кинжал се стовари върху челото му. Последва я лакът в лицето му и едно бързо порязване. От разреза в основата на носа му бликна кръв.

Дори викът му на болка прозвуча жалък.

— Сега ти ще послужиш за пример — прошепна тя и заби кинжал във врата му. Завъртя острието първо наляво, сетне надясно, а накрая го издърпа обратно. Кръвта на Гарик я оплиска, но Велиана нямаше нищо против.

Битката започна да затихва едновременно с издъхването му. Вече нямаше смисъл от сражение. Всички погледи бяха насочени или към Велиана, или към магьосника. Оставаха само десет крадци.

— Предателите заслужават именно такава съдба — каза Мъртвешката маска и коленичи край пресния труп. Той отпусна ръка върху главата. Пламък обгърна пръстите и скочи към тялото. То изгоря неестествено бързо, само след секунди от него оставаше единствено купчинка пепел.

Магьосникът загреба една шепа и я хвърли нагоре. Дребните частици започнаха да се спускат край лицето му. В този момент той не приличаше на човек.

— Сега аз съм Пепелта. Но никой изсред вас не е достоен за моето водачество. Вие убивахте заради мен. Заради това ще ви пощадя. Вървете си. Захвърлете гилдийните си цветове или се пригответе да ги напоите с кръвта си.

Никой нямаше намерение да предизвиква потъналата в кръв Велиана и нейния предводител. Докато крадците излизаха, тя почувства мъка — това помещение бе станало свидетел на една смърт. Не тази на Гарик, а краят на гилдията, която Велиана и Джеймс бяха създали.

Но Мъртвешката маска бе обещал нещо много по-значимо. И тя щеше да му се довери.

Жената се загледа в излизащите. Диреше определени лица; черти, които опортюнистки не бяха взели участие в битката.

— Ниен, Миер — каза тя. — Останете.

Близнаците я погледнаха. Те имаха бледа кожа, тъмна коса и кафяви очи, които блестяха със стаено веселие.

Мъртвешката маска се приближи към тях и протегна ръка.

— Велиана се застъпи за вас и похвали уменията ви. Бихте ли искали да останете с мен и да се сражавате за Пепелявата гилдия, не за тази, която беше, а за тази, която би могла да стане?