Дэвид Далглиш - Танц с остриета

Оставаше девойката. Тя бе дошла на себе си, но не реагира на появата му по никакъв начин. Сътресение, реши той. Надали би направила разлика между него и краля на Кер.

— Изправи се. Не бих искал да те удрям отново.

Призрака я сграбчи за китките и я отведе долу. Когато и тя бе завързана за стол, той срита Бруг.

— Това пък защо беше? — промърмори онзи.

В следващия миг видя огромния мъж, надвесен над него, и посегна към оръжията си. Призрака не му позволи, а стовари премерен ритник в гърлото му.

— Съветвам те да се държиш послушно — каза той, повдигнал един от мечовете си над окото му. — В противен случай пръстите ми ще трепнат.

Бруг стисна зъби, огледа се и кимна. Призрака върза и него, сетне го прибави към колекцията.

— Това беше отчайващо лесно — оповести той, докато прибираше мечовете си. — Надявам се Стражителя да се окаже по-голямо предизвикателство от вас четиримата.

Стърн изрече нещо, но гласът му бе прекалено тих. Призрака се приведе към него.

— Ще узнаеш, когато той те убие — заяви раненият и издаде звук, напомнящ смесица между смях и кашлица. Призрака игриво го потупа по лицето.

— Тъй като ти се възпротиви, ще ти простя стреснатото перчене. Не се движи и внимавай да не отместваш ръце. Възможно е да знаеш нещо полезно. Не бих искал то да остане нечуто заради неумението ти да сдържаш собствените си черва.

Жрицата започваше да се опомня — за разлика от брат й, който все още не помръдваше. Призрака извади от джоба си шишенце с ароматни соли, което доближи до носа на заклинателя. Скоро клепачите му започнаха да трепват. Главата му отскочи назад. Той изсумтя.

— Добре дошъл — каза Призрака и го потупа по рамото. — Ще ме извиняваш за парцала в устата. Зная колко опасни са думите на тези като теб. Може и да го махна, но само за момент. И само когато мечът ми е допрян до гърлото ти. Разбрано?

Откъм девойката долетя задавено възклицание.

— Зенке!

Зенке?

Погледът й бе насочен към ранения, облегнат на стената. Може би това бе галеното име, с което тя се обръщаше към него? А може би Бил бе сбъркал за името?

— Той се сражава много по-добре от всички вас — рече Призрака.

— Не казвай нищо, Делисия — промърмори Бруг. — Не казвай нищо.

— Аз не бих го слушал — рече Призрака.

— Позволи ми да му помогна! — Тя започна да се мята на стола. — Той умира.

— До момента не успява да умре. — Призрака я наблюдаваше как изпитва въжетата. Сетне хвана брадичката й и я принуди да го погледне. — Ако искаш да те развържа, ще трябва да говориш. Само това. В говоренето няма нищо лошо, нали?

— Какво искаш?

— Недей! — изкрещя Бруг. Призрака се извърна към него. Този път ритникът му бе насочен по-ниско и по-силно.

Онзи изрева, а лицето му почервеня.

— Не се обаждай повече, докато не ти кажа — заяви Призрака. — Животът ти зависи изцяло от мен. Лъжите и мълчанието ще ти донасят единствено болка. Никаква чест. Никакво благородство. Само болка.

Тарлак измърмори нещо. Призрака се поколеба, но не отиде при него. Щеше да се заеме с магьосника в краен случай, само ако останалите не съдействаха. До този момент Делисия се бе показала най-сговорчива. Усмихнат, той коленичи пред нея.

— Зенке кърви пред очите ти — тихо заговори той. Девойката искаше да откъсне поглед, но не можеше. Призрака познаваше влиянието си върху останалите, а можеше и да го използва. Той се чувстваше като укротител на змии, който използва влиянието на личността си. — Можеш да почувстваш болката му, която те облива. Ти си жрица, значи можеш да му помогнеш, да изцелиш раните му. Колко ли ти се иска да го сториш. Какво благородно състрадание.

Той се раздвижи и допря буза до нейната. Двамата се извърнаха към мястото, където лежеше Зенке.

— Но дали е само състрадание? Не мисля така. Мисля, че е и страх. Мога да го надуша. Той се заражда в гърдите ти и се протяга като скот. Ти не искаш да гледаш как Зенке умира, а правиш именно това. Пред теб изтича живот, който ти не си способна да спасиш. Обтягането на въжетата няма да затвори дупката в стомаха му, Делисия. Само едно нещо е в състояние да го стори: услужливостта ти. Кажи ми истината. Само истината. Можеш ли да сториш това, красавице? Можеш ли да направиш това заради Зенке?

Тя прехапа устна. По лицето й се стичаха сълзи.

— Да — каза накрая девойката. Бруг въздъхна. Зенке прихна. Тарлак отново измуча.

— Добро момиче. Въпросът е лесен. Възложено ми е да намеря Стражителя, а вашата група го познава. Къде мога да го намеря?