Дэвид Далглиш - Танц с остриета

— Какво по…

Юмрукът на Призрака не му позволи да се доизкаже. Коляно в слабините го запрати обратно надолу. Информацията на Бил отново се оказа вярна. Този не го биваше за нищо.

Той последва търкулването на Бруг и пътьом го изрита. Оставаше Стърн. Тук имаше две врати, а също и една входна. Една бе отворена, очевидно стаята на Бруг. Другата…

Другата се отвори, докато Призрака посягаше към дръжката й. Тъмнокожият веднага се извъртя в посоката й, за да я използва като щит. Боздуган разсече въздуха на мястото, където се бе намирал. Призрака се оттласна от стената и изтегли мечовете си. Изблъска оръжието, замахна насляпо. Мечът му се стовари върху метал. В следващия миг двамата се озоваха един срещу друг.

Стърн се оказа по-силен от очакваното, но пак не можеше да се мери с Призрака. Но това не изглеждаше да е изненадало домакина. Когато нападателят се опита да го изтласка назад, Стърн изблъска мечовете и се опита да скочи край него. Призрака осъзна, че другият възнамерява да излезе на широко, където бързината щеше да му донесе предимство.

Не можеше да го спре, но можеше да го затрудни. Той нанесе ритник с извъртане, който удари едно от коленете на Стърн. Последният не направи опит да запази равновесието си. Той се претърколи напред, заобикаляйки стар дървен стол, за да се озове пред вратата. Там повдигна оръжия и се усмихна.

— Очевидно опитен — каза той. — Кой богаташ сме вбесили този път?

— Няма значение — отвърна Призрака, нанесе лъжлив удар и изрита стола към него. Стърн спря мебела с крак, но това се оказа достатъчно за противника му. Тъмнокожият нанесе двоен замах, който другият бе принуден да блокира. И той го стори. Призрака се бе надявал на счупване, но такова не последва. Понякога, ако нанесеше удара с подходящ ъгъл, можеше да размести ръка.

Призрака завъртя мечове в двустранна атака. Това оставяше единствено гърдите му открити. Той искаше да предизвика Стърн, да го подкани към атака. Но онзи влудяващо не се възползва. Вместо това се отпусна на едно коляно, спря по-ниския удар от лявата страна, а другия остави да прелети над главата му. Веднага след това той се претърколи встрани. Макар да го последва веднага, всеки замах на Призрака удряше единствено пода. А времето нямаше да го чака. Много скоро останалите щяха да се свестят. Замаяни и с главоболие, но пак щяха да се свестят.

Колко ли концентрация бе нужна за превръщането на някого в жаба?

Най-сетне Стърн се оказа притиснат с гръб към стената. От лявата му страна се издигаха стълбите, а отдясно се намираше входната врата. Погледът му отскочи между двете. Призрака не му остави време да решава, а се хвърли веднага. Възнамеряваше да попречи на бягството му със собственото си тяло, а мечовете щяха да свършат останалото. Стърн не можеше да даде отпор на силата му, а след като не разполагаше с път за бягство, оставаше му единствено да умре.

По погледа на Стърн пролича, че и самият той е осъзнал това. Адреналинът и страхът го бяха изтласкали до самия ръб на контрола му. Той бе придобил погледа на приклещено животно. Призрака знаеше, че противникът му няма да подложи шия и да се надява на милост. Той щеше да се хвърли насреща му, подивял в ожесточението си.

Случи се именно това. В първите няколко секунди тъмнокожият изпита страх. Тежките оръжия полетяха към него и се стовариха в мечовете му. Удари се врязаха в тялото му, включително и лакътя.

Но това бе битка точно по вкуса на Призрака: от непосредствена близост. Той отрази страничен удар и жестоко стовари другото си острие върху оръжието. Сблъсъкът го изби от ръката на Стърн. Другият боздуган полетя към главата му. Вместо да приклекне, нападателят пристъпи напред. Ръката на противника се стовари върху лицето му, но тя бе за предпочитане пред острите шипове на боздугана.

Единият от огромните мечове посече ръката му и го накара да изпусне оръжието. Другият потъна в стомаха му.

Стърн изруга, стиснал китката на Призрака с две ръце. Цялото му тяло се тресеше. Лицето му бързо пребледня. Призрака рязко издърпа оръжието си, освобождавайки се от чуждия захват с лекота. Другият се плъзна към стената, притиснал длани пред корема си.

— Трябваше да се предадеш. Макар да уважавам загрижеността за приятелите ти, това беше излишно.

Той го остави да лежи там, прекрачи Бруг, който все още лежеше на стълбите, и се изкачи горе. Магьосникът още не се беше свестил.

Призрака размота въжето, което винаги носеше около кръста си, отряза част от него и завърза крайниците на магьосника. С помощта на по-късо парче и къс от собствената му роба му запуши устата. Сетне го нарами и го отнесе на долния етаж, където го остави в един от столовете. От пода Стърн го наблюдаваше с изцъклени очи.