Дэвид Далглиш - Танц с остриета

— Хубаво. Как се казват?

Тя намести маската си.

— Миер и Ниен.

Мъртвешката маска подбели очи.

— Прекрасни родители. Трябвало е да дадат почти еднакви имена на близнаците си.

Той се отдръпна от прозореца, защото някакъв човек притича навън, без да спира да се оглежда нервно. Последваха го още двама. Забелязала реакцията на събеседника си, Велиана се понадигна.

— Какво става?

— Разузнавачи. Несъмнено идват да се уверят, че завръщането е безопасно. Приготви се. Разполагаме с малък прозорец преди появата на Гарик.

Тримата Пепеляви изчезнаха в сградата. Маскираният отново доближи лице до прозореца и зачака. Когато първият изникна отново, Мъртвешката маска направи знак на Велиана.

— Сега! — нареди той.

Разузнавачът тъкмо бе изчезнал зад ъгъла. Двамата хвърлиха въже, което бяха завързали за леглото, и се спуснаха надолу още преди то да е приключило разгръщането си. Само след секунди вече търчаха към седалището на гилдията. Озовали се в постройката, те забавиха ход.

— Избери си място — каза маскираният, който се оглеждаше напрегнато. — И стой близо до вратите.

— Не за пръв път се занимавам с подобно нещо — каза Велиана и го изгледа през маската си.

— Дръж качулката си вдигната. Косата може да те издаде.

Велиана сграбчи качулката на плаща си и я спусна пред лицето си. Мъртвешката маска стори същото и се скри в едно от страничните помещения, покрито със завеса. То служеше за онези, които желаеха да останат насаме с танцьорките. Велиана намести огромна купчина възглавници и се скри зад нея с изтеглени кинжали. Този път магьосникът нямаше да може да си послужи с уменията си. С тази постъпка би се издал пред Гарик, а това щеше да унищожи плана му. Трябваше да разчита изцяло на оръжията си. Велиана бе заделила няколко часа, през които да го подготви, но това само бе подчертало липсата му на опит. Маскираният бе прекарал почти час, усилвайки със заклинания силата и бързината си. Засадата щеше да покаже успеха му.

Макар да не бе вярващ, той се зарече в боговете, че ще успее на всяка цена.

Вратите се отвориха рязко и вътре започнаха да нахлуват крадци от Пепелявата гилдия — все доверени хора на Гарик. По дрехите им нямаше никаква кръв. Никой не бе нападал първомайстора. Мъртвешката маска се усмихна. Този факт щеше много да им помогне впоследствие, ако той и Велиана оцелееха, за да изпълнят втората част от плана си.

Крадците се отправиха право към бара, изпълнен с бутилки вино и бира. Магьосникът се радваше, че не може да види Велиана — тя несъмнено се подсмихваше. Тя бе настояла, че именно това ще бъде първата им работа след завръщането. А магьосникът бе смятал, че те ще се отпуснат върху възглавниците.

— Първо ще се наквасят, преди да легнат да спят — бе обяснила тя.

Трябва да я слушам по-често. Излиза, че нейното мислене е по-мъжко от моето. Изглежда това е цената на израстването сред магьосници.

И двамата изчакваха. Търсеният от тях се появи, повдигнал чашата си най-високо. Крадците вдигаха тост в чест на оцеляването си.

— За онези, които стоят сред мъртвите — заяви Гарик.

Вдигаш наздравица за собствената си страхливост? А аз смятах себе си за негодник.

Той блъсна завесата и се затича, изтеглил кинжал. В напрягането си почувства как светът около него става по-бавен. Острието му потъна в гърба на най-близкия крадец, чиято ръка изпусна чашата. Още преди тя да е ударила пода, два кинжала долетяха от другата страна на стаята, за да потънат в гърба на друг. С появата си Велиана разблъска възглавниците, макар лицето й да остана скрито. Тя изрита крадеца, когото бе уцелила, и изтегли оръжията си.

Останалите крадци захвърлиха чашите си и започнаха да изтеглят оръжия. Гарик стоеше сред хората си. Вместо да изтегли кинжал, самият той се оттегляше назад. Мъртвешката маска знаеше, че първомайсторът е цел на Велиана, но самият той трябваше да й разчисти път. Магьосникът отстъпи встрани от насочен към него замах, заби кинжала в гърдите на друг крадец и използва трупа му за щит. Пепелявите започваха да се разгръщат, за да се възползват от численото си превъзходство.

Това изтъни живата стена пред Гарик. Велиана размахваше кинжалите си с демонично умение. Никой удар не можеше да я засегне. Виното, заляло пода, много скоро започна да се примесва с кръв. Мъртвешката маска почувства гордост, наблюдавайки способността й. Никой от оцелелите не можеше да се усъмни, че най-добрата крадла на Паяковата гилдия е дошла, за да отнеме живота на съпернически първомайстор.