Дэвид Далглиш - Танц с остриета

Тревър кимна и се зае да навлича палто и ботуши. Докато се обличаше, често поглеждаше към Тристан.

Семейство Пенсфилд разполагаха с малка вана в дома си (която дъртата съседка Лиза бе обявила за същински лукс). Приготвянето й щеше да отнеме време, защото се налагаше да бъде пълнена с пренасяни кофи. През това време Евелин отви детето и се зае да го разсъблича.

— Той ще се оправи ли? — попита Ана, надникнала през завесата. Тя бе на дванадесет, достатъчно голяма, за да помага на майка си в целението.

— Върви да събудиш баща си — отвърна Евелин, подминала въпроса. — И се погрижи малките да останат по леглата. Сигурно вече са се уплашили достатъчно.

Главата на Ана кимна и изчезна. А Евелин взе Тристан на ръце. Сякаш бе обгърнала пламтящ дънер. Тя го пренесе във всекидневната, където Матю вече се обличаше.

— Тревър каза, че си заръчала ваната. Толкова ли се е влошила треската?

Тя кимна.

— Казах ти, че не му даваш достатъчно течности — продължи фермерът. — Няма как да се изпоти, ако не е пил достатъчно.

— Сега не е моментът.

Евелин забеляза, че по-малките деца я гледат, затова побърза да им обърне гръб и се отправи към ваната. В нея бе излята само една кофа, колкото да покрие дъното. Въпреки това тя остави момчето вътре и го задържа, когато то започна да се мята.

— Ана! — извика жената. Дъщеря й бързо се отзова. — Помогни ми да го задържа. Треперенето тепърва ще се влошава. Не се притеснявай за студа. В това състояние той няма да му навреди.

Евелин се отмести към коленете на момчето, за да й направи място. За Ана остана ръката.

На прага изникна Тревър, понесъл нова кофа с вода. Той спря, объркан.

— Просто я излей върху него — подкани го Евелин, налагайки си да прояви търпение. — Това е вода.

Юношата се поколеба, но погледът на майка му го изтръгна от нерешителността. И той изля цялата кофа вътре — вода, току-що изтеглена от кладенеца. Стенанията на Тристан се превърнаха във вой. Тревър побърза да се отправи обратно навън. Евелин трябваше да вложи още от тежестта си, защото детето бе започнало да се мята още по-силно.

— Започни да се молиш — прошепна майка й. — Ще се почувстваш по-добре. И в никакъв случай не изпускай ръката.

Матю се появи с по-голямата кофа, която изля край краката на момчето. Сега водата във ваната стигаше до половината на тялото му. Евелин му каза, че още една кофа ще се окаже достатъчна.

— А да слагам ли сняг и в нея? — попита фермерът.

— Да. Водата във ваната много скоро ще започне да се стопля.

Когато Матю и Тревър се върнаха, Евелин остави последната кофа край себе си, за да я използва по-късно. Тристан все още се гърчеше. Когато имаше сила, започваше да плаче, а през останалото време стенеше. След двадесетина минути жената изля новата кофа полуразтопен сняг, с което поднови гърчовете му. След още десет минути тя извади детето, уви го в голяма кърпа и го отнесе обратно в леглото. След нея изникна Матю, понесъл чашка мляко и тънка фуния в другата си ръка. Последната бе достатъчно добре позната на Евелин — използваха я, за да дават подсилващи лекарства на животните си.

— Той трябва да пие — каза фермерът. — Задръж устата му отворена и не му позволявай да мърда. Нямам намерение да го задавя.

След като млякото бе изпито, двамата увиха момчето и зачакаха.

— Върви да си лягаш — каза тя на съпруга си. — На сутринта те чака работа, която не бива да подхващаш недоспал. Накарай и децата да си легнат. Аз ще остана да бдя.

Матю стисна рамото й и излезе. А Евелин внимателно погали челото на Тристан. Детето приличаше на удавено плъхче, но треската най-сетне го бе оставила и то спеше спокойно. В млякото жената бе примесила билки, за които се надяваше, че ще отстранят температурата напълно. Бърз поглед към шевовете показа, че няма инфекции. И слава на Ашур. При евентуално възпаление Евелин би останала безсилна, защото вече не би имало какво да отреже. Освен главата на детето, за да му спести мъките.

Коленичила край леглото, тя оставаше да чака. Малко преди разсъмване треската му отмина окончателно. За пръв път, откакто Хаерн го бе довел тук, момчето отвори очи.

— Жаден съм — дрезгаво промълви то.

Евелин се усмихна и стисна ръката му.

— Сега ще ти донеса прясно мляко.

Дванадесет наемника придружаваха носилката на Алиса. Всеки, проявил непредпазливостта да се приближи, получаваше удар с плоската страна на меча. Те се придържаха към главните улици, където присъствието на крадците бе най-слабо и войниците бяха разположени най-нагъсто. Домът й се намираше на значително разстояние от новия дом на Леон Кънингтън, но тя смяташе, че важността на темата, която предстоеше да обсъждат, оправдава личното присъствие. Жената се обви по-плътно в лисичето си палто и зачака.