Дэвид Далглиш - Танц с остриета

Велиана бе обгърната от тишина. Това бе достатъчно, за да я убеди, че е мъртва. Отварянето на очите не донасяше разлика. Навсякъде около себе си виждаше единствено мрак. А може би това не бе съвсем правилно казано? Тъмнината по-скоро я бе погълнала. Беше я обхванало вцепенение, напомнящо студ. Поне усещаше нещо, макар и слабо.

Времето течеше бавно, като отегчено от нея. Последва внезапна, разтърсваща болка в гърдите, наситила мрака с ивици червено. Болката се повтори, но този път странно позната. При третия усет Велиана осъзна, че това са ударите на пробудилото се сърце.

Иглички започнаха да се разпръскват към гърдите, лицето и крайниците. Мракът постепенно започна да избледнява към жълто, после червено, а накрая се раздроби на множество цветове, оформящи непокритото лице на Мъртвешката маска.

— Добре дошла отново — усмихна се той.

Велиана би го ударила, ако изтръпналите й крайници се подчиняваха.

Лицето му изчезна. Тя лежеше по гръб, втренчена в обвит с паяжини таван. Студът, който все още усещаше, й показа, че лежи върху пръстен под. Ушите й, източник на едно от малкото напълно функциониращи сетива, доловиха стъпки, последвани от смях.

— Убеден съм, че си разгневена, но те уверявам, че се надявам никога да не ми се налага да правя подобно нещо отново.

Той се приведе над нея и допря пръсти до шията й.

— Пулсът се усилва. Това е добре. До този момент не бях получавал възможност да изпробвам това заклинание. Считай се за щастлив първи опит. Никак не е лесно да спреш нечие сърце. Не и ако възнамеряваш впоследствие да го задействаш отново.

— Какво стана? — накъсано попита тя. Езикът й беше подут и се местеше тромаво в сухото гърло.

— Престорих се, че те убивам. Пробождането на гърдите ти не беше дълбоко. Погрижих се никой да не оглежда раната. Заклинанието вцепени тялото, спря дишането и ударите на сърцето ти. Ти изглеждаше мъртва. Може би и в онзи момент действително беше. Пожелах да се нагърбя и с погребението ти. И ето ни тук. След като дойдеш на себе си, смятам, че и ти самата ще останеш доволна от елегантността на плана ми.

Игличките продължаваха да пробождат тялото й, но този път донасяха със себе си възвръщането на контрол. Макар в главата й да пулсираше нечувано главоболие, Велиана се насили да приседне и да си припомни станалото. Тя се бе намирала в скривалището, където Гарик я бе обвинил в…

Тя посегна да изтегли кинжал, но успя единствено да рухне обратно на пода.

— Не се пресилвай — долетя гласът на Мъртвешката маска. — След още няколко минути ще се оправиш. Предстои ни много за обсъждане, така че ще те помоля да не вършиш глупости. Като например убиването ми.

Не мога да обещая , помисли си тя сред замайването.

Умът се разбуждаше едновременно с тялото. Велиана се огледа, за да установи мястото.

Двамата се намираха в някакво мазе. Светлината идваше от самотна факла, окачена над главата й. Не видя врата, но прецени, че въпросната трябва да се намира зад нея. Магьосникът се бе облегнал на каменната стена от дясната й страна и бе скръстил ръце със самодоволна усмивка, която Велиана с радост би заличила.

Тъй като сега тя се чувстваше много по-добре, жената се надигна, готова за последвалия световъртеж, а после приседна на колене.

— Вече съм добре. Каза, че ни предстои да обсъждаме много неща. Слушам те.

Той кимна. Очевидно одобряваше преминаването към същината на въпроса.

— Гарик ме изненада с решителността си. Щях да се разстроя от този си пропуск, но постъпката му изненада и теб, а ти го познаваш от много по-дълго. Дори и подправеният зар ще покаже нещо неочаквано, ако бъде хвърлен достатъчно пъти. Исках да спася и двама ни, но Гарик видимо нямаше намерение да се остави да бъде разубеден. Той искаше смъртта ти. А аз сторих всичко от себе си, за да му осигуря исканото. Успях да го заблудя, в това съм убеден. Сега моята позиция в гилдията е щекотлива. Повечето от низшите членове, които те презираха, имат високо мнение за мен. Но виждам, че Гарик иска и моята смърт. И така се озовахме тук. Изминал е един ден. Успях да те увия добре, така че никакви буболечки или червеи да не се доберат до теб преди завръщането ми.

Велиана потръпна от мисълта.

— И ето ни тук — повтори тя. — Какво искаш? Защо ме остави жива?

— Защото ти отправих предложение. И защото няма да позволя на някакъв идиот да се намесва в плановете ми. Предложението още е в сила, но искам да чуя отговора ти още сега. Ще ми помогнеш ли, или ще трябва да си търся друг партньор?