Дэвид Далглиш - Танц с остриета

— Стига ти да не изцапаш своите — каза тя и се поклони подигравателно. Сарказмът й прикриваше страх. Не можеше да отстъпи, не и когато Гарик бе започнал да проявява необичайна увереност.

Но наистина ли искаше да се изправи срещу Мъртвешката маска?

Велиана увисна на ръба на покрива, стъпи върху перваз и от него се спусна на улицата. Огледът на трупа потвърди подозренията й: маскираният притежаваше поне равни на нейните умения. Дълбоко във врата на Рик бе потънал тънък бръснач. Изглежда задействането на заклинанието бе обвързано с някакъв физически допир. Омагьосаното острие бе докарало смъртта на приготвялия се да донесе смърт.

Към нея долетя смях. Без да поглежда нагоре, Велиана протегна обиден жест към покрива. Знаеше, че Гарик е застанал на ръба и я наблюдава. Хубаво. Каквото и да си мислеше той, в действителност Пепелявата гилдия принадлежеше на нея. И Велиана възнамеряваше да му напомни за този факт. Несъмнено първомайсторът гледаше на предстоящия й опит като на неизменно печеливша ситуация, защото един от двамата — Велиана или новопостъпилият — щеше да умре.

Трябваше да има и друг начин. Освен това трябваше да избере и човек, който да замени Гарик.

— Погребете го някъде — обърна се тя към пазачите и изчезна в къщата, за да размисли.

Всяко внесено изменение в рутината на маскирания щеше да го извести, затова Велиана прояви търпение. Два дни след последния провал тя изпрати един от низшите крадци да му съобщи, че тази нощ е негов ред да стои на пост. Жената се надяваше, че монотонността на дежурството ще отслаби рефлексите му. С настъпването на нощта тя се оттегли върху покрива — макар че той я бе забелязал при предишната й засада — и зачака.

Четири часа преди разсъмване, когато клепачите й започнаха да натежават, Велиана реши, че моментът е настъпил. По-рано през деня бе приготвила силна билкова отвара, която сега изпи. След няколко минути отварата подейства. Сместа донесе със себе си главоболие, но отстрани цялата сънливост.

Велиана изтегли кинжалите си и се прокрадна до ръба на покрива. Този път нямаше арбалети. Срещу толкова умел заклинател близкият бой бе единственият й шанс — така тя нямаше да му позволи да довърши движенията, необходими за подготвянето на магия.

Жената погледна надолу. Маскираният стоеше на няколко крачки от вратата на постройката.

Проклятие. Няма да мога да скоча право върху него. Няма как да е разбрал, че ще го нападна, нали?

Сега беше моментът. В крайна сметка той си оставаше обикновен човек. Смъртен. Способен да греши. Тя беше по-добра. Трябваше да докаже това, на Гарик и на себе си.

Тя скочи от покрива, безшумна като призрак, с кинжали, насочени към врата му, с подвити крака, готови да омекотят приземяването. За момент възторгът на полета се разля през нея.

В следващата частица от мига Велиана го видя да се обръща и пристъпва встрани. Тя се изви, обхваната от внезапна паника. Той бе знаел. По някакъв начин бе знаел.

Велиана се претърколи при падането, което спомогна за намаляването на болката, макар и малко. Краката й пулсираха, макар по-голямата част от тежестта й да се стовари върху рамото. Разнесе се пропукване. Десницата й се вцепени, изпускайки кинжала.

С мъка тя се изправи на крака и се обърна, за да посрещне смъртта си — някакво заклинание, което да отнеме дъха й или да накара кръвта й да избухне през ноздрите. Но Мъртвешката маска само поклати глава.

— Това не беше достатъчно — каза той. — Нужна си ми по-силна и по-бърза. Иначе не бих имал полза от теб.

Велиана притисна ръка към гърдите си и го изгледа злобно.

— Няма да ти помогна. Не съм работила толкова усилено, за да ти позволя да разрушиш всичко.

— Да руша? — Той описа кръг с ръцете си. — Дошъл съм да усъвършенствам, не да руша.

Жената се хвърли към него. Но около краката му вече се събираха сенки, които се стрелнаха нагоре, за да оформят цилиндрична стена, непреодолима за кинжала й. Велиана нанесе още един удар, после започна да обикаля, търсейки пролука. Такава нямаше.

Тя затвори очи и се съсредоточи. Със следващата си постъпка щеше да остане уязвима, но стената от сенки спираше и противника й.

Силата й започна да се съсредоточава в кинжала. Лилав пламък обгърна острието. С вик Велиана замахна напред.

Кинжалът строши стената от мрак, която се пръсна на късчета. За миг жената се наслади на паниката в очите на противника си. Тогава острието го досегна.

Раната не бе фатална, за което тя прокле лошия си късмет. Не бе успяла да прецени правилно положението му, кинжалът само го поряза. За момент времето изглеждаше застинало. През този момент двамата се гледаха в очите и подготвяха следващата стъпка от танца си. Маскираният изтегли оръжие и отстъпи назад. Ритникът й го изби от ръката му. Веднага след това Велиана замахна отново с кинжала. Щеше й се да бе запазила и другото острие. Мъжът залитна назад, повдигнал длани. От тях бликна черен блясък, който все пак успя да я заслепи. Следващите й два удара разсякоха единствено въздух.