Дэвид Далглиш - Танц с остриета

— Ще си платя — настоя Хаерн. — Моля ви, не съм почивал от дни.

Мъжът погледна назад, прошепна нещо и кимна.

— Влизай. За доброто на всички ни се надявам да не таиш лоши намерения.

Увито с одеяла, цялото семейство се бе събрало край печка, чиято топлина Хаерн почувства още с влизането си. Две момичета с кестеняви коси се бяха притиснали едно до друго. Двамата им братя, единият от които млад юноша, стискаха ножове, готови да се притекат на помощ на баща си при нужда. Съпругата се занимаваше с поддържането на огъня.

— Той има треска — обясни Хаерн и положи детето край огъня. — И от дни не е ял и пил почти нищо.

— Ще донеса малко вода — каза съпругата и се изправи. След като хвърли притеснен поглед към съпруга си, тя изчезна в другата стая.

— Матю Пенсфилд — представи се фермерът и протегна ръка. Хаерн я стисна, при което се изненада от треперенето в собствената си десница. Действително не бе имал възможност да се храни обилно, но нима това му бе повлияло в такава степен?

— Хаерн — отвърна младежът и намести плаща си, докато се оглеждаше. Къщата изглеждаше уютна, не се усещаше никакво течение. Мъжът я бе построил добре.

— Познавам неколцина от рода Хаерн — каза Матю. През това време съпругата му се върна. Фермерът изглеждаше загрубял, с масивна челюст, но изглежда се бе успокоил, виждайки, че гостът няма намерение да проявява сила. — Добри хора са. Притежават няколко ниви на запад. Как е пълното ти име? Може да съм чувал за теб.

— Просто Хаерн — отвърна въпросният и кимна към момчето.

— Неговото име не мога да ти кажа. Открих го ранен. Онова там кухнята ли е? Може ли да поговорим насаме?

Част от тревогата на стопанина се завърна, но въпреки това той кимна.

След като двамата се усамотиха, Хаерн продължи шепнешком.

— Имам голяма молба към вас. Искам да се погрижите за момчето, докато се възстанови. Самият аз не мога да остана.

— Нямаме достатъчно храна, за да…

Той млъкна и се ококори, когато Хаерн изсипа монетите върху масата. Златото проблясваше под мътната светлина.

— Има хора, които го търсят. Каквото и да става, отнасяй се към него като към собствено дете. Когато се възстанови, той ще ти каже името си и къде са близките му. Ако има такива. Преди това не го давай на никого.

— Ами ако ме заплашат? — попита Матю, загледан в златото.

— Би ли отстъпил една от дъщерите си, ако те заплашат?

Фермерът поклати глава:

— Не. Не бих.

Хаерн измести лявата страна на наметалото си, за да покаже един от мечовете си.

— Надявам се разбираш. Ще се върна и ако открия, че не сте се отнасяли добре с него, ще заплатя отново, но този път с кръв.

— Момчето е болно и ранено. Ами ако умре от треската си?

Хаерн се усмихна и остави пронизвалия го студ да се оттече в очите му.

— Мислиш ли, че съпругата и децата ти ще успеят да скрият истината от мен? По един или друг начин ще узная какво се е случило с него. Не ми давай повод да изпитвам съмнения.

Матю прочисти гърло.

— Разбирам. Тукашната земя е сурова. И преди сме приютявали деца. Когато момчето оздравее и времето се оправи, ще го заведа при семейството му. А ако не знае, още един чифт ръце никога не са излишни на полето.

Хаерн го потупа по рамото и едва не се засмя на подплашената му реакция.

— Малко топла храна ми се вижда подходяща следваща тема.

Той се подкрепи със супа, докато наблюдаваше как съпругата се грижи за момчето. Жената постави кърпа с оцет върху челото му, проми раните далеч по-добре от Хаерн, а накрая се зае да храни детето с лъжица. Хаерн остана впечатлен. Изглежда семейство Пенсфилд умееха да се грижат за себе си. Бе случил на дом.

Супата стори чудеса за настроението му. Топлината й бързо се разля из цялото му тяло. Подкрепена от излъчването на печката, тя прогони наслоилия се у него студ. След дългото напрежение мускулите му започнаха да се стягат, затова Хаерн се постара да ги раздвижи.

— Остани да пренощуваш тук, ако желаеш — каза Матю. — Не бих прогонил гост по залез.

— Благодаря — отвърна Хаерн и се отдръпна от огъня, за да направи място за децата. След това се уви по-плътно и затвори очи. За пръв път в живота си се бе озовал в истински дом, край истинско семейство. Децата непрекъснато се караха, но игриво, без ожесточение.

Хаерн си помисли за собственото детство, където връстниците бяха заменени от поток наставници, учили го да чете, пише и убива. Никога не се бе настанявал пред камината, заобиколен от близки, които не биха му помислили злото. Никога не бе прекрачвал прага на дом, където да се намира в пълна безопасност. Никога не бе…