Дэвид Далглиш - Танц с остриета

Той заспа. Сънищата му бяха спокойни, с незапомнени при събуждането видения.

Това бе третият опит на Велиана да убие Мъртвешката маска — и първи, в който тя лично вземаше участие. Жената бе заела позиция върху покрива на къщата, в която гилдията бе настанена, и стискаше арбалет. Радваше се, че в момента е зима и отгоре й падат единствено бледи слънчеви лъчи. Иначе би се сварила в собствената си пот на открития покрив.

— Ами ако пропуснеш? — попита Гарик. Той бе застанал зад нея, за да не бъде видян от улицата.

— Тогава Рик ще се погрижи за него — отвърна Велиана и посочи към отсрещната страна на улицата. Върху покрива на въпросната сграда също лежеше арбалетчик.

— Не мога да повярвам, че още е жив — каза Гарик, извади лист кремион от джоба си и отхапа парче. — Нима хората ни наистина са толкова некадърни?

Велиана подбели очи. Първият заръчан от нея опит се бе състоял в обикновено намушкване през нощта. За целта тя бе избрала един от по-долните крадци. На сутринта бяха открили трупа му да гние край леглото на Мъртвешката маска. Никой не знаеше как е умрял. Самият новопостъпил не бе изразил никакво възмущение от опита. При този спомен Велиана едва не прихна. Възмущение? Та той й бе намигнал по време на закуска.

Вторият опит се състоеше от три отделни отровителства. Маскираният не бе опитал нито една от храните. При третото блюдо Велиана го забеляза да раздвижва ръка над храната си. По-късно същия ден и двамата им готвачи умряха, повръщайки кръв. Гарик прие, че те са се отровили по невнимание, но заместницата му не смяташе така.

— Възложихме му проста задача — рече Велиана и насочи арбалета към вратата. — Да събере пари от неколцина търговци. Когато излезе, той ще види подготвящия се да стреля Рик. Всъщност тъкмо на това разчитам. Прекалено умен е, за да не забележи. Може би ще побегне, ще запрати магия или ще се направи, че не е видял. Нищо от това няма значение, защото в следващия миг аз ще му запратя стрела в гърба.

— Такава увереност. Не забравяй, ако и сега се провалиш, аз ще съставя следващия план. Това е последният ти шанс да решиш въпроса чисто и безопасно.

— Много безопасно — промърмори тя.

— Какво?

— Смятам, че трябва да размислим. Той е очевидно опитен. Ами ако не е изпратен от друг? Ако действително иска място в гилдията ни?

Гарик прихна.

— Ако е толкова добър, защо е избрал именно нас? Ние далеч не сме най-могъщите. Много по-логично би било да потърси някоя от останалите гилдии. Не само би получавал по-добро заплащане, а и ще може да убива повече. Убеден съм, че Трифектата с радост би го…

— Тихо — просъска Велиана.

Очакваният от тях мъж пристъпи навън. Той все още носеше червената си роба, но над нея бе нахлузил тъмносивото наметало на гилдията им. Бе привързал обичайния сив плат пред лицето си, който откриваше единствено очите и косата.

Велиана погледна към Рик, повдигнал палец в отговор. След това тя отново погледна надолу — за да види, че маскираният е извърнал глава към нея. И укорително я поклаща.

Жената изпсува и се отдръпна назад.

— Той ме забеляза — каза тя в отговор на Гарик.

— Тогава Рик ще…

Първомайсторът замълча и се загледа към отсрещната сграда. От ушите и устата на Рик бе рукнала кръв. Крадецът полетя към земята. Когато трупът му срещна настилката, Велиана неволно простена. Арбалетът остана да лежи върху покрива, неизползван.

Мъртвешката маска се изсмя и се провикна:

— Разочарован съм, Вел. Само един?

След това той се отправи на запад. Велиана и Гарик го наблюдаваха дълго. Тя не бе видяла какво е причинил на Рик, но и не се нуждаеше. Само тъмна и мощна магия бе в състояние да стори подобно нещо. В игра срещу противник, за когото не знаеше нищо, можеше единствено да изгуби.

— Кучият син се забавлява! Знае, че искаме да го убием, а не му пука! Ако не направим нещо, много скоро ще стана за смях пред гилдията.

— Това е неизбежно — рече Велиана по време на изправянето си. — Без доказателства или причина се опитваш да убиеш човек, когото прие в гилдията си. Това ще разстрои останалите, а не невъзможността ти да го убиеш. До този момент имаш късмет, защото Мъртвешката маска уби всички, замесени в опитите. Но скоро ще се разчуе.

Тя очакваше, че Гарик ще избухне, но вместо това той я погледна с насмешка.

— Ти се провали, Вел. Сега е мой ред да избера опита. Достатъчно отрови и страхливи стрели. Време е да си изцапаш ръцете.