Дэвид Далглиш - Танц с огледала

— Страх ли ви е от мен? — попита той. — Това е добре. В такъв случай ще запомните съобщението, което съм донесъл.

— Нима? Какво е то? — каза Еравон и бързо погледна към Марадун. Младият елф стискаше лицето си със свободната ръка. Измежду пръстите му се процеждаше кръв, капеща от строшен нос.

— Въпросът ти загатва, че не възнамеряваш да слушаш, Еравон.

Тялото на Привидението изгуби отпуснатостта си само след миг, за да се извиси в скок. Еравон успя да спре жестокия разсичащ удар, само че неговите умения се простираха в словата и замислите, не битките. Той отрази и следващите няколко разсичания, сетне се напрегна да спре пореден замах, оказал се измамен. Преди останалите двама да са успели да сторят нещо, мечът на непознатия разсече тялото на посланика.

Еравон рухна на колене. Когато Привидението изтегли меча си, по тревата бликна кръв.

— Не правете глупости — обърна се посетителят към останалите двама. — Ще ви убия, ако се наложи.

— Говори — каза Силдур. — Предай съобщението си.

Еравон се опита да се изправи: замайването и слабостта не му позволиха. Той рухна настрани. Зеленината под него започваше да мокрее. Гаснещите му очи доловиха приближаването на Привидението. Стъпките на убиеца бяха напълно безшумни.

— Тук не сте желани — каза непознатият, сграбчи Еравон за косата и изви главата му назад. — Напуснете. Още тази нощ. Намесата ви не е нужна. Стойте си в горите. Някой ден брадви и огън ще се приближат до границите ви. Спомнете си това следващия път, когато си помислите да се върнете в Ейнджълпорт.

Пред очите на Еравон почти се бе спуснал мрак, но той пак успя да види атаката на Марадун.

Привидението пусна посланика и се изви. Мечът му се превърна в разсякло въздуха петно. Еравон почувства разплискване, а Марадун рухна, стиснал отсечена под лакътя ръка.

Посланикът се опита да се надигне. Успя единствено да се преобърне по гръб. Привидението стоеше над него и го гледаше. И продължаваше да се усмихва.

Острието му потъна в плътта на елфа, плитко. Тези рани бледнееха с по-раншната, но пак подсилиха гнева му.

— Ще те убием — задавено обеща Еравон.

— Мнозина ще опитат. — Привидението пръсна кръв от острието си. — Но ти няма да бъдеш част от тях.

Мечът полетя право към окото му.

— Пристигнахме — каза Алиса и скочи от фургона. — Ейнджълпорт.

Хаерн също слезе. Докато слугите приготвяха лагера, той се зае да оглежда града. По-малък от Велдарен, но не с много. Три стени го обгръщаха в концентричните си кръгове, и трите докосващи водата. В светлината на залязващото слънце множеството плавателни съдове в пристанището и отвъд приличаха на мравки. Те бяха най-малко сто на брой. Подобна гледка бе достатъчна, за да удиви Хаерн: до този момент той не бе виждал кораб.

— Защо спираме тук? — попита той. — Градът не е далече.

— Защото искам да се уверя, че си овладял ролята си. — Алиса го огледа и въздъхна. — Не би могъл да изглеждаш по-скован дори и ако поискаше.

Хаерн подбели очи и отиде да помага в разтоварването на дървата. По време на пътя бяха поддържали запас гориво — за случаите, когато им се наложеше да нощуват в безлесни земи. След като огънят бе накладен и палатките се издигнаха — не всички спяха в колите — слугите се заеха да приготвят вечерята. Един се отправи към града, за да събере сведения.

През цялото време Алиса наставляваше Хаерн.

— Колкото по-висшестоящ от теб е другият, толкова по-ниско трябва да му се поклониш. — Тя наместваше копринената му риза.

— Тъй като ти ще бъдеш мой далечен роднина, почти всички останали благородници ще стоят над теб. Ако не си сигурен, поклони се ниско и сведи поглед за миг. Само внимавай да не поздравяваш обикновените хора. Няколко любезни думи ще свършат работа, но не пресилвай.

— Предпочитам да си остана с убиването — каза Хаерн. — Не може ли да се заема с него?

Погледът, с който бе възнаграден, често бе отправян към него по време на пътуването. Първата му проява се бе случила едновременно с осъзнаването й, че той е поел на път само с един кат дрехи: тъмносива риза, панталони и плащ. Тогава Алиса се бе нагърбила с екипирането му. От нея бе получил купища натруфени и копринени дрехи, които бяха много по-скъпи от всичко, което бе носил през живота си. И освен това сърбяха.

А Алиса продължаваше да го изпитва.

— Кой стои начело на града?

— Лорд Инграм Мърбанд. Надут. Прекалено самоуверен. Отговорен за всички земи, наричани Рамерата. Така се нарича съвкупността от всички южни земи на кралство Нелдар.