Дэвид Далглиш - Танц с огледала

— Кой управлява града в действителност?

— Шестимата Търговски лордове. През последните десет години те постепенно са завзели империята от доставки на Лори Кинън. Единствено контролът над производството на кремион му позволява да запазва богатството си. Разбира се, аз съм твой глупав и незначителен роднина, който трябва да се присмива на нелепи слухове за обедняването на Лори. Защото никога не бих могъл да приема, че някой може да се окаже по-добър или по-заможен от нас.

Сега беше ред на Алиса да подбели очи заради изопачения му преразказ.

— Кой си ти?

— Хаерн Гемкрофт, трети братовчед по брак.

— А Зуса е…?

Хаерн разтри слепоочията си.

— Моя съпруга. Зуса Гемкрофт, потомка на рода Гандрем, паднала си по мен на бал, празнуващ завръщането на Натаниел. Запленил съм я с танцовите си умения.

— А защо си тук?

Хаерн промърмори отговора. Бе зает да се чуди на съгласието си. Колкото и да бе приятно да се махне от мрачните улици на Велдарен, сред богатството и традициите на Трифектата той се чувстваше съвсем изолиран.

— Това е нашият меден месец. Съгласила си се да ни вземеш, за да разгледаме пристанището и да си накупим подаръци.

Алиса се настани край огъня, прие купа с бульон и се намръщи над ръба.

— Надявам се, че в града ще се преструваш по-умело.

Хаерн прие собствената си порция и започна да се храни. Докато си вземаше втора, Алиса се отправи към колата, за да нагледа Зуса. Безликата също не бе останала във възторг от плана на господарката си да ги вкара незабелязано в града. Но полезността на замисъла бе неопровержима. Тези роли щяха да им позволят да следват Алиса навсякъде, а същевременно представляваха готово оправдание за отделянето им. Разбира се, паднеше ли мрак, същинската им работа щеше да започва: Стражителя щеше да наметне плащовете си, а Зуса да се обвие в ивиците тъмнина.

Когато Алиса се върна обратно край огъня, Хаерн едва не се задави с картофа си. Вървящата подире й Зуса бе облякла дълга виолетова рокля с голяма цепка в полата и не по-малко деколте, което стигаше почти по пъпа й. Тя се придвижваше съвсем спокойно в новата си одежда: завъртя се два пъти, а после направи реверанс, който би останал приет и в най-претенциозния кралски двор.

— Малко е… откриваща — каза Хаерн. И веднага подир това осъзна, че бе искал да отправи комплимент.

Алиса изглеждаше готова да му издере очите.

— Такава е модата тук. Моряците им са я донесли от Кер. Радвай се, че теб облякох във велдаренски стил. В противен случай щеше да останеш полугол.

Хаерн почеса врата си.

— Значи наполовина по-малко натруфено.

— Все повече и повече се съмнявам в евентуалната полза от присъствието ти — вметна Зуса и прокара ръце през косата си. — Поне си красив. Иначе никой не би повярвал, че съм се омъжила за теб.

— И сега няма да повярва. Все още нося белезите от сблъсъците с теб, в които се опита да ме убиеш.

— Ти пръв се опита да убиеш Алиса.

— Каква нежна двойка — с гласа на уморена майка въздъхна Алиса. — Понякога се чудя защо ви доведох.

Хаерн се засмя. При други обстоятелства би се чувствал смутен в присъствието й, само че Алиса бе искрена в благодарността си. В момента синът й отново се намираше под опеката на лорд Гандрем. Донякъде му се бе искало момчето също да бе дошло. Би се радвал да вижда още едно познато лице край себе си. Дори и след като през по-голямата част от престоя им заедно Натаниел бе останал в безсъзнание.

Зуса отиде да се преоблече в нещо по-подходящо за спане. Междувременно изпратеният слуга се върна. Забелязала мрачното му изражение, Алиса го подтикна да говори. Прислужникът погледна към Хаерн, сетне поде:

— Лорд Кинън е кремирал Тарас и Джули и е отложил погребението на останките до пристигането ви. Той ви благодари за отзоваването и е нетърпелив да се срещне с вас. Що се отнася до града… Ситуацията с елфите се е влошила значително. Неотдавна някакъв мъж с наметало е убил предишния елфически посланик и е ранил спътниците му.

Хаерн се вцепени и бързо се спогледа с Алиса.

— Знаят ли кой е бил нападателят? Оставил ли е някакъв символ?

— Пред очите на двамата оцелели той очертал око в гърдите на посланика. Представил се като Привидението. Това можах да науча. Не бих се изненадал, ако лорд Кинън знае повече.

Устата на Хаерн бе пресъхнала. Алиса отпрати слугата. Когато Зуса се завърна, облечена в далеч по-скромна роба, двамата й разказаха наученото.

— Първо Трифектата, сега елфите — тихо каза Стражителя, загледан в пламъците. — Какво иска той от мен?