Дэвид Далглиш - Танц с огледала

Пайл сви рамене. Той добре познаваше различните наркотици — листото не изглеждаше впечатляващо. Без да обръща внимание на Улриховия съвет, той пъхна късчето в устата си и започна да дъвче. Само след секунди изражението му се промени, а движението на челюстта му се забави. Зениците му се разшириха неимоверно, а ръцете започнаха да треперят.

Улрих се настани зад капитанското бюро, за да изчака отминаването на ефекта. След около пет минути краката на Дарил се подкосиха; той тежко се стовари върху лакътя си. Макар че ударът го накара да си прехапе езика, капитанът почти не реагира. Сред космите на брадата му започна да се стича кръв.

— Невероятно — занесено изрече Дарил.

Улрих бе открил личните му алкохолни запаси и си приготвяше питие. Капитанът продължаваше да мълчи, като само на моменти простенваше тихо. Посетителят бе наченал третата чаша, когато той най-сетне се свести.

— Колко време…? — попита брадатият и изплю кръв на пода.

— Около петнадесет минути — отвърна Улрих.

— Мамка му. Това беше много по-добре и от разпорване.

Очите на Дарил бяха кървясали; той ги насочи към джоба на Улрих, където почиваше кесията с листата.

— И това беше само едно парченце — усмихнато обясни Улрих. — Представи си цяло листо. Ще те държи часове.

— Дай ми само…

— Не. — Улрих се изправи. — Не и докато още си на служба. След около ден кръвта ти ще се изчисти и желанието ще отслабне. Не мога да поема подобен риск, докато си в морето. Сигурен съм, че ме разбираш.

За момент Дарил изглеждаше готов да замахне насреща му, но сетне се овладя. И изпсува, търкайки очи.

— Дай бутилката.

— Тази билка има много имена, но най-често я наричат виолетов лист — продължи Улрих. На големи глътки капитанът пресуши половината бутилка.

— През живота си не се бях чувствал толкова добре — заяви Пайл, докато бършеше брадата си. И погледна надолу, осъзнал лепкавото петно върху панталона си. Но не се засрами, а само се изсмя.

— За момента разполагаме с малко, но скоро очаквам по-голяма доставка. — Улрих му подхвърли кърпа. — Тази билка ни е позната от години, но до неотдавна бе изключително рядка, достояние само на най-благородните. Само че нещата се променят, Дарил. Много скоро ще разполагаме с изобилен и стабилен източник. Почисти се и се погрижи за виното. Ако сред екипажа ти има несигурни хора, отърви се от тях. Когато първата пратка виолетов лист поеме на север, нищо не бива да се обърква. За момента ще натоваря един сандък в трюма, за съхранение. И едно листенце не бива да изчезне от него. Разбра ли?

За момент Дарил се втренчи в него, после тръсна глава.

— С това наистина ще направиш цяло състояние. А ако ми дадеш мостри, бих могъл да зарибя всички западно от реките. — Той подуши пръстите си. — Този листак легален ли е?

— За момента е. Погрижил съм се нещата да си останат така. Сега ще те оставям: предстоят ми и други задължения. Остани на котва и изчаквай нареждания. Може да минат няколко седмици, но не се съмнявам, че ще намериш начин да убиваш времето. И се постарай сандъкът да остане непокътнат.

Улрих се обърна към вратата и спря. Тя бе открехната. Търговецът беше сигурен, че я е затворил.

— Интересни удоволствия — оповести мъж, седнал с кръстосани крака върху леглото на Дарил. И двамата се извъртяха, а Улрих изтегли кинжала си. Непознатият бе облечен с плащ и черни кожени дрехи. Сянката на качулката скриваше лицето му, но бе оставила усмивката видима.

До този момент Улрих бе смятал, че този човек е само слух.

— Привидението — рече Блекуотър. — Това си ти, нали?

— Мъдър си — каза натрапникът. — А може би те прехвалвам. Ако наистина беше умен, щеше да ме забележиш още преди десет минути.

— Какво правиш на кораба ми? — попита Дарил и направи крачка назад, за да вземе окачения си на стената меч. Привидението изцъка неодобрително и отпусна ръка върху дръжката на своя меч.

— Не се престаравай, мекотело. Нямам причина да те убивам, но ще го сторя, ако направиш нещо глупаво. Тук съм, защото нося подарък на скъпия ни търговец.

Улрих се поизправи и се постара да си придаде излъчване на превъзходство.

— Така да бъде. Ще приема подаръка ти, ако е достоен, но след това ще трябва да настоя да напуснеш кораба.

Привидението се усмихна по-силно.

— Да настоиш. Ти наистина ме развеселяваш.

Натрапникът подметна тежка торба, до този момент оставала скрита зад гърба му. Тя тупна на пода.

Улрих бавно се приведе, за да надникне. И неочаквано отстъпи назад.