Стивен Браст - Джегала

— Значи, негово благородие е работил с Гилдията?

— До известна степен. Сделка. Вероятно нещо от рода на: „Вие помагате, аз го хващам, разпитвам го и ви казвам какво съм научил“. „Ами ако не научиш нищо?“ „Тогава може да го вземете, мен не ме интересува“. И така нататък в този дух. Той всъщност изпълни уговорката. Инквизиторът на Гилдията ме получи, след като човекът на Секереш приключи с мен.

Михай извърна очи. После попита:

А Гилдията?

— Отначало ги беше страх, че съм пратен от краля. Че кралството най-сетне се е заинтересувало какво става тук на запад. После се объркаха и се опитаха да разберат какво точно става. Разбира се, не вярваха, че съм дошъл просто да посетя роднините си. Кой ще повярва на такава неубедителна версия? И колкото повече държах на нея, толкова повече се плашеха.

Той кимна.

— Другото, което ми помогна да сглобя нещата, бе просто начинът, по който ме хванаха. Включваше всички: Секереш, който да ме примами там, Гилдията да изиграе една комедийка, за да отвлече Лойош и Роуца, и Сборището, макар и неволно, да дадат на Айбрамис упойващите капки, които да пусне в чашата ми.

Михай ме зяпна.

— Знахарят това?

— Да. Издаде се с едно изчервяване, когато го хванах. И разбрах, че Сборището не е замесено пряко, защото нямаше да направят грешката да ми кажат, че познайникът ми е мъртъв, без да са го потвърдили. Но на някакво ниво със сигурност беше замесен вещер, защото разбраха поне отчасти какво прави амулетът ми и се погрижиха да не мога да го сваля. Все едно, след това бе само въпрос на потвърждаване и оправяне.

— Оправяне — повтори той.

— Да. Разиграх малка комедия. Негово благородие не е лош човек всъщност и когато видя какво са ми причинили, нещо, което той изобщо не беше предвиждал, наистина поиска да ми помогне да се изцеря. Гилдията не смееше да направи нищо, защото Секереш ги наблюдаваше и бе готов да прати войниците си. Сборището не можеше да направи нищо, защото всички ги подозираха за смъртта на Золи и ако аз също издъхнех, нещата можеше да станат гадни за тях. Пратиха най-младите си вещери да помагат на Айбрамис. Вещери, които не знаят достатъчно, за да се питат защо Изкуството не ми действа, но…

— Защо не ти действа?

Поклатих глава.

— Това е дълга история. Все едно. Но вещерите дадоха всичко от себе си, за да ме изцерят, а Гилдията остана настрана и всички се надяваха, че всичко просто ще се размине и че нещата пак ще се върнат към нормалното. Е, не стана. Както казах… в смисъл, беше като столче с три крака, нали разбираш? Изритваш единия и столчето пада.

Той се замисли. После попита:

— Защо граф Секереш не е унищожил Гилдията преди това?

— Защото вещерите са я защитавали.

— Но нали Гилдията не обича Сборището?

— Не се обичат, но имат нужда едни от други, за да отбиват граф Секереш. Секереш е можел да премахне Гилдията, но той знае фамилната си история. Дядо му е имал много неприятности с вещери и той не искаше да си навлече същите неприятности.

— Добре, но защо Сборището се нуждаеше от Гилдията?

Усмихнах се.

— Не точно се нуждаеха от тях. Гилдията знае, че — извини ме за това — че селяните, дори когато практикуват вещерство, не вярват на сборища. Те, вие, тоест, сте склонни да ги обвинявате за най-различни неща. Според дядо ми тъкмо затова водачите на повечето вещерски сборища крият какви са — защото рано или късно ще има лоша година за реколтата и вината ще се припише на сборището. И значи Гилдията е успяла да разкрие поне някои от водачите на Сборището и ги е контролирала с това. Щом е трябвало да дръпнат юздите на Сборището, някой е умирал с „вещерски знак“ на устата.

— Но ти…

— Да. Сложих си сам вещерския знак, точно както Гилдията го е направила на Золи. При това най-вероятно по същия начин.

— Значи използва мен, за да…

— Да.

Погледна ме с неразгадаемо изражение. След това поклати глава и попита:

— Как научи всичко това?

— Потвърдих го по различни начини, в разговори с различни хора. Не бях сигурен за връзката между Гилдията и Сборището, докато не научих, че има определени болести, обичайни за проститутки, които тук не са проблем. За да се предотвратят, е необходим вещер. Ето ти основата за едно делово споразумение.

— Но кой, искам да кажа онзи, който всъщност… тоест кой…?

— Кой уби близките ми? Кой запали пожара? Беше вещерство. Естествени пожари не горят така. Не бих могъл да кажа кой е свършил Работата. Може би Орбан. Беше Сборището обаче.