Стивен Браст - Джегала

Изохках, когато се захванаха да ме вдигат. Михай пъхна ръцете си под мишниците ми, брат му ме хвана за краката. Не ме заболя. Явно се възстановявах. Това са то бонусите от добродетелния живот.

Като стана дума за добродетелен живот, тия двамата бяха адски силни! Изнесоха ме през задното стълбище, затруднени само от теснотията му и от ширината ми. Теглото ми, доколкото можах да преценя, изобщо не забелязаха.

По-важното бе, че доколкото Лойош, Роуца и аз можехме да преценим, никой не ни видя.

Отново навън във вонята, а след това лежах в един фургон. Михай се качи на капрата и хвана поводите. Отец Нойдж се намести до него, а братът на Михай скочи горе при мен. Михай плесна с юздите и конете тръгнаха. Лойош и Роуца литнаха високо да наблюдават.

Возенето мина добре. Много се друсах, но не болеше чак ужасно.

Разтовариха ме като чувал и ме натовариха в някаква малка лодка. Не можах да я видя добре. Поставиха ме в хамак, което се оказа много по-удобно, отколкото си бях мислил. Отец Нойдж си тръгна, без дума да каже, без да ме погледне дори. Чувах стъпки около себе си и над главата си.

Лойош и Роуца бяха напрегнати и изнервени, но аз не, защото ако нещо се объркаше, не можеше да се направи нищо. В тази работа е нужен известен фатализъм, иначе ще се побъркаш от прекадено много тревоги за неща, които не зависят от теб.

Усетих как бутнаха лодката и течението ни пое и се отпуснах, решил, че съм в безопасност.

Всъщност бях, общо взето.

Плавал съм малко по океана и не ми харесва особено. Но това бе съвсем различно преживяване. Ако можеше, мисля, че бих живял на лодка по реката, просто за да мога да спя там. Не успях да видя как оставяме Бурз зад себе си, но можех да си го представя и го направих. Сънищата ми бяха приятни тази нощ.

Пътуването с лодка продължи три дни, през което време изобщо не видях лодкар нито който и да е друг всъщност, освен Михай, който ми носеше храна и ми помагаше да се обслужа в някои други отношения. Говореше малко, за което нямах нищо против. Самият аз не се чувствах особено разговорчив.

Попитах го как напредваме и ми отвърна, че би трябвало да пристигнем на другия ден. Попитах го дали е бил преди във Фенарио и ми отвърна, че не бил. Попитах го дали изпитва възбуда, че ще го посети, и не ми отвърна. Имах чувството, че нещо го гнети, но не смятах, че съм в положението да го питам, щом не иска сам да го каже.

Същата вечер дойде с поднос с кафяв хляб и купа люта свинска яхния, каквато ми даваха всяка вечер. Когато се приближи с храната, Лойош прелетя, кацна на постелята ми между мен и него и изсъска.

Михай спря, погледна го, погледна ме и рече:

— Той как разбра?

Не знам дали ченето ми увисна, но като че ли трябваше.

— Че ще се опиташ да ме убиеш ли?

— Мислех за това — отвърна той и ме погледна право в очите без никакво изражение, доколкото можах да преценя. Извърна се, повдигна ризата си и видях дръжката на много дълъг, много голям нож, затъкнат в кания на кръста му.

Зяпнах го удивено.

— Защо?

— Виж какво направи. Ти си един зъл човек.

— Добре де, какво съм направил?

— Заради тебе убиха майстор Чайор, заради теб арестуваха хора от Гилдията, ти трябва да си и зад онова, което сполетя вещерите. Не знам. — Продължаваше да ме гледа. — Колко души уби?

Беше странно. Гласът му бе толкова спокоен. Заклевам се, дайте ми половин година с това хлапе и ще го направя професионален убиец.

— С пръст не съм пипнал никой от тях.

— Колко?

— В Бурз ли? Седем.

— Уби седем души. Просто така.

— Може би не трябва да ме убиваш — казах му. — Ще станеш лош като мен. Не че смятам, че съм толкова лош всъщност. И освен това… — Кимнах към Лойош и Роуца. — Имам си защитници.

— Не знам дали щях да го направя — рече той.

— Как го разбра?

— Ти как го разбра?

— Ами… винаги съм смятал, че такава открита игра може да ми навлече неприятност. Добре, имаш ли някаква представа защо го направих?

Той поклати глава.

— Искаш ли да ти кажа?

Поколеба се, после кимна мълчаливо.

— Отдръпни се тогава на няколко стъпки, за да може Лойош да се поотпусне.

Отдръпна се и седна.

— Напуснах дома си — започнах — по причини, които не те засягат. Домът ми е в Запада, в Империята. Но семейството ми е от Фенарио. Баща ми…

— Но ти си човек.

— Да, но вече съм повече драгар, отколкото човек. Все едно. Баща ми умря, когато бях малък, майка ми е умряла, когато съм бил още по-малък. Така и не я помня. Исках да науча коя е била. Можеш ли да разбереш това?