Джим Батчер - Фурията на курсора

— Предполагам, че знаеш защо той не ти говори.

— Тъй вярно — тихо отговори Макс. Тави усети нотка на тъга в гласа на приятеля си и трепна от състрадание. — Сър, ще се радвам да поправя това.

— Сериозно? — каза Магнус, присвивайки очи. — Доста щедро от твоя страна.

— Разбира се — отговори Макс, кимайки с глава. — Няма да отнеме и минута.

— Не е така — каза Магнус. — Това е работа за няколко седмици. После вдигна вежди и попита: — Наясно си, разбира се, че моите изследвания ни принуждават стриктно да спазваме римския метод. Никаква магия.

Макс, който вече беше взел устройството, беше принуден да забави темпото.

— Ъ-ъ… какво?

— Само пот и мускули — весело каза Магнус. — Всичко — от обработката на дървесината до оформянето на арматурата. Ще го възстановим. Вярно, че следващият трябва да бъде два пъти по-голям, така че се радвам, че ти сам предложи…

Не повече от леко движение мярна Тави с периферното си зрение, но изведнъж всичките му инстинкти завиха за опасност.

— Макс! — извика Тави, като отново прикри маестрото.

Макс моментално се обърна и извади меча си от ножницата със скорост, която можеше да притежава само един призовател на вятър. Движенията му се размиха и Тави чу две леки щраквания — Макс беше отразил две тежки стрели с точност, която само опитен призовател на метал можеше да придаде на своите оръжия, и се метна настрани.

Тави постави отломък стена между маестрото и нападателите и се скри зад него. Обърна се и видя Макс да стои с гръб към огромна десетфутова колона, пречупена на седем-осем фута над земята.

— Колко? — попита Тави.

— Двама там — отговори Макс. Той се наведе и сложи ръка на земята, присвивайки очи: — И още един ни обхожда от запад.

Тави погледна нататък, но не видя нищо сред дърветата, храстите и разрушените стени.

— Призовател на дърво! — извика той. — Не го виждам!

Макс се плъзна от другата страна на колоната и едва успя да се отдръпне, преди стрелата да изсвисти на мястото, където току-що се намираше гърлото му.

— Шибани призователи, враните да ги вземат — промърмори той. — Ти можеш ли да видиш стрелците?

— Няма проблем. Всичко, което ти трябва, е да станеш и да се огледаш, Макс — отговори Тави. Едновременно с това обаче той посегна към чантата си и извади огледалце, което използваше при бръснене. Вдигна го над разрушената стена и се опита да улови отраженията на стрелците. Намери ги за няколко секунди: въпреки че в момента на нападението бяха под прикритието на фурии, сега им се налагаше да пожертват невидимостта си в името на точната стрелба. Но само секунда по-късно огледалото беше ударено от стрела, която откъсна връхчето на пръста на Тави, като едва не закачи костта.

Тави свали ръката и стисна кървящия пръст. Усещаше само изтръпване, но имаше толкова много кръв, че Тави беше сигурен — болката няма да се забави.

— Тридесет ярда северно от теб, в руината с триъгълна дупка в стената.

— Наблюдавай този фланг! — извика Макс и махна с ръка в посока към колоната. От върховете на пръстите му бликна огън, който прерасна в огромен облак и се насочи към стрелците. Тави чу как конят на Макс панически изцвили и побягна. Самият Макс хукна покрай колоната, следвайки пламъка.

Тави чу остъргване на камък в камък от запад и се надигна, стиснал напрегнато прашката.

— Чу ли? — прошепна той.

— Да — промърмори Магнус. — Ако го разкрия, ще го свалиш ли?

— Мисля, че да.

— Мислиш, че да? — попита Магнус. — Още щом го разкрия, той ще ме улучи в окото! Ще го свалиш ли или не?

— Да! — отвърна Тави. За негова изненада гласът му прозвуча доста уверено. Още по-изненадващо беше, че той дори го вярваше.

— Само го покажи и ще се справя с него.

Магнус си пое дълбоко въздух, кимна, после се изправи и изпъна ръка в посока на нападателите.

Земята затътна и забуча, но не като при земетресение, а с тихи яростни вибрации, подобни на тези, които съпътстват изтръскването на вода от кучешка козина. Фин прах се издигна от земята във въздуха в периметър от около петдесет ярда. На малко по-малко от двадесет крачки той очерта контур на човек, приседнал сред папратите, проваляйки маскировката му.

Човекът веднага скочи и вдигна лъка си, целейки се в стария маестро.

Тави стана, завъртя прашката и със свистене изпрати тежкото оловно топче във въздуха.

Лъкът на нападателя звънна.

Топчето на Тави удари целта си с тъп мляскащ звук.

Стрелата се пръсна в старата каменна стена на два фута зад маестро Магнус.