Джим Батчер - Фурията на курсора

— Нищо — каза тихо.

Макс разочаровано въздъхна.

— Врани. Щеше да е добре да разберем кои са. Ако бяха дошли тук преди да пристигна, вече щяха да са ви убили.

— Не е сигурно — тихо отговори Магнус. — Може някой да ги е изпратил след теб, разчитайки, че ще ги доведеш при нас.

Макс направи гримаса, сведе поглед и въздъхна.

— Врани.

— Във всеки случай — каза Тави, — все още може да сме в опасност. Не бива да оставаме тук.

Макс кимна.

— Така или иначе — каза той, — мен ме изпратиха да ти предам инструкции, Тави.

— И какви са те?

— Тръгваме към Блекболс в южните покрайнини на Плацида. Там се създава нов легион и Гай има нужда от присъствието ти.

— Колко скоро трябва да съм там?

— Още вчера.

Тави се намръщи.

— Това няма да се хареса на чичо и леля.

— Ха! — изсумтя Макс. — Искаш да кажеш, че няма да се хареса на Кайтай.

— И на нея също. Тя…

Магнус въздъхна.

— Врани, Макс. Не му давай повод отново да говори за това момиче. Няма да спре.

Тави се намръщи.

— Просто исках да кажа, че тя трябваше да дойде заедно със семейството ми, за да ме види в Церес след месец. А сега аз ще трябва да пропусна тази среща.

— И… това лошо ли е? — уточни Макс, мръщейки се. — О, съвсем забравих: на твоето семейство му харесва, когато си с тях.

— И това е взаимно. Не съм ги виждал повече от две години, Макс — той тръсна глава. — Разбери ме правилно. Знам, че това е важно, но… две години. Това няма да ми помогне да стана добър легионер.

— Не е и нужно — отговори Макс. — Ти ще бъдеш офицер.

— Но аз дори още не съм служил. Никой не става офицер през първата година.

— А ти ще станеш — каза Макс. — Е, само фиктивно. Гай се нуждае от очи и уши в командването. И това ще си ти. Маскировка, работа под прикритие и така нататък.

Тави примигна.

— Защо?

— Новата концепция за легион — каза Макс. — Акватайн прокара тази идея в Сената. Ще служиш в Първи алерански. И редовите, и офицерите ще се състоят от равен брой доброволци от всеки град. Идеята е, че…

Тави кимна утвърдително.

— Разбирам. Ако в легиона има представители на всеки град, тогава няма да представлява заплаха за никой конкретен град. Винаги ще има офицери и легионери, които ще се противопоставят.

— Вярно — каза Макс. — Така алеранският легион ще бъде свободен да отиде във всяка точка, където има проблеми, и да ги разреши, без да се съобразява с нечии интереси.

Тави кимна с глава.

— Защо Акватайн би подкрепил тази идея?

— Помисли — каза Макс. — Цял легион, с хора от всички краища на Алера, тренира до сферата на влияние на Калар. Хората постоянно ще сноват насам-натам, куриери, писма от цялата Империя… Направи си изводите.

— Гнездо за шпиони — кимайки, каза Тави. — Акватайн ще може да продава и купува тайни като пресни кифлички на Зимния фестивал. И тъй като всички те ще бъдат близо до Калар и далеч от Акватайн, той ще получи много повече информация за Калар, отколкото ще предостави за себе си.

— И Гай иска да знае всичко за това.

— Нещо конкретно? — уточни Тави.

— Не. Старецът има недостатъци, но потискането на инициативата на подчинените не е сред тях. В допълнение, това ще бъде тест за новия легион. Без опит, без знания, без история, без традиции. Лесно ще се слееш с останалите зелени офицери.

Тави кимна.

— Какъв точно офицер ще бъда?

— Трети подтрибун на трибуна по снабдяването.

Магнус трепна.

Тави погледна маестрото и попита Макс:

— Това лошо ли е?

Макс се ухили, а на Тави тази усмивка му изглеждаше зловеща.

— Това е… нормално. Да го кажем така: няма да бездействаш.

— Ох — каза Тави. — Добре.

— Аз също отивам там — каза Макс. — Като себе си. Центурион.

Той кимна на Магнус.

— Това се отнася и за теб, маестро.

Магнус изненадано вдигна вежди.

— Сериозно?

— Старши камериер — отговори Макс, кимайки.

Магнус въздъхна.

— Какво пък, можеше да е и по-лошо. Няма да повярвате колко пъти ми се е налагало да играя ролята на мияч на чинии.

Тави се обърна и изненадано примига, напълно шокиран.

— Маестро… знаех, че сте били на служба при Първия лорд, но… значи вие сте курсор.

Магнус кимна и се усмихна.

— Мислиш, че се спирам да пия вино или ейл с минаващите търговци, защото ми липсва компания през последните дванадесет години ли, моето момче? Пияните търговци и охраната им бълват много повече информация, отколкото изобщо някой може да си представи.

— И никога не си ми казвал? — попита Тави.