Майкл Скотт - Вещерът

— Ще сключим сделка.

— За какво? — попита той.

— За живота на Били — рече тя безизразно.

— Май забравяш с кого се пазариш — озъби се Дий.

— А ти? — попита Вирджиния тихо.

Доктор Джон Дий си пое дълбок треперлив дъх. Направи крачка назад, блъсна се в тежкото туловище на сфинкса и тупна на земята в краката му. Обгърна го силна мускусна миризма.

— Сделка… — изкашля той.

— Сделка.

— Какво можеш да ми предложиш?

Вирджиния завъртя флейтата в ръка и от внезапното движение през нея пробягаха четири ноти, които увиснаха тежко във въздуха.

А после откъм всички килии се разнесе шумолене.

Дий скочи на крака. Започна да се стрелка от едната страна на коридора към другата. Всички създания се размърдваха.

— Ти можеш да направиш това? Можеш да ги събудиш?

Вирджиния завъртя флейтата си.

— Разбира се. Обикновено приспивам разни твари, но същата песен, обърната наопаки, ги събужда. Това явно не е нищо повече от простичка Сънна магия.

Джош се отдели от Вирджиния и надникна в най-близката килия. Там лежеше, свито на кълбо, нещо с козина, пера и люспи. Докато го гледаше, по създанието пробяга тръпка.

— Вирджиния — каза настоятелно Били. — Не го прави.

— Млъквай, Били.

— Помисли за хората в Сан Франциско.

— Не познавам никого в Сан Франциско — отвърна Вирджиния, после млъкна за миг. — Е, всъщност познавам, но не ги харесвам. Обаче харесвам теб, Били, и няма да позволя да свършиш като обяд на някакво рошаво подобие на лъв.

— Сфинкс — поправи я Макиавели. Стоеше отново до решетките. — Госпожице Деър — каза внимателно италианецът. — Напълно одобрявам това, което правите за приятеля си. Но ви моля да обмислите нещата в по-широк аспект.

— Тук вече бъркаш, италианецо — каза бързо Дий. — Вирджиния мисли в по-широк аспект. Нали, миличка?

Вирджиния се усмихна.

— Докторът ми обеща света — каза тя. — Всъщност обеща ми всички светове.

После поднесе флейтата към устните си и миризмата на градински чай се понесе през затвора, докато една прекрасна, нежна и ефирна мелодия заехтя в стените му.

Джош усети как Кларент затрептя в такт с музиката, завибрира в този древен ритъм. А после Дюрандал, все още привързан на гърба му, запулсира като сърце.

И Джош почувства в него да се разгаря ужасен глад, придружен от дива ярост. Чувството заля тялото му, докато пред очите му плувна червена мъгла и той започна да вижда света през ален воал. Аурата му запламтя, а златното бе нашарено с кървавочервени жилки. Искри запукаха по решетките на килиите, запращяха и засъскаха по метала в такт с вълшебната музика на Вирджиния.

А после всички твари в килиите се събудиха.

Вятърът, свистящ около кристалната кула, бе леден и пропит с миризмата на битка и разтопен метал, но изглежда никой от групата, застанала на окървавената площадка, не усещаше студа.

Авраам Мага — създание, което се състоеше повече от злато, отколкото от плът — стоеше на разнебитения вход, притиснал с дясната ръка към гърдите си обкована в мед книга. Лявата му ръка бе от втвърдено злато. Когато се усмихнеше, само половината му лице се движеше и бледа златиста течност се стичаше от единственото му сиво око.

— Приятели — каза той, като очевидно изпитваше болка. — Чувствам, че мога да ви нарека така. Макар че за първи път виждам някои от вас в плът и кръв, виждал съм всички ви през вековете. Следвал съм ви през настоящето и в бъдещето ви. Знам какви игрички на съдбата и прищевки на обстоятелствата са ви довели тук. И честно казано, аз съм отговорен за някои от тях. — Той си пое дълбоко дъх на пресекулки и гръдният му кош се надигна леко.

— Прометей, мой най-стари приятелю, ти донесе толкова много чудесни дарове в живота ми, включително моята скъпа съпруга Цагаглалал и нейния неудържим брат Гилгамеш. Смятам и двама ви за свои собствени братя, за семейството, което никога не съм имал. Вие знаете какво трябва да бъде сторено.

Двамата мъже се поклониха, без да се срамуват от сълзите по лицата си.

Половината лице на Авраам се раздвижи в усмивка.

— Благодарен съм ви сега и завинаги. — Макар че шията му оставаше неподвижна, окото му помръдна. — Жана д’Арк… каква история имаш само! Какъв живот си водила!

Французойката приведе леко глава, без да откъсва очи от лицето на Авраам.

— Скоро ще се сражаваш за всичко, което ти е скъпо, и ще бъдеш принудена да направиш избор, който ще заплашва да те разкъса. Следвай сърцето си, Жана. Бъди по-силна от всякога.