Майкл Скотт - Вещерът

— Не бива да влязат — каза Гилгамеш. Изпъшка, когато един копеш се строши в нагръдника му. — Авраам в момента довършва Книгата.

Мечът на Скатах разсече друг копеш надве, после замахна към воина, който го държеше. Анпу изпищя и отлетя настрани.

— Сама ли дойде? — попита Гилгамеш.

В този момент четири фигури се спуснаха по въжетата в мелето.

Девата-воин се усмихна.

— Доведох няколко приятели.

Паламед хвана двама анпу — по един във всяка ръка — и ги изхвърли от площадката, докато ослепително бързият меч на Жана изтласка друг през ръба. Сен Жермен се биеше с две дълги ками и бе толкова бърз и подвижен, че нямаше начин някой да се защити срещу атаката му. Прометей използва подобните си на чукове юмруци, за да си пробие път до Гилгамеш.

— Приятелю, ранен ли си? — попита той.

— Това са само драскотини.

Скатах изтласка и последния анпу през ръба.

— Хайде да се махаме оттук и… — започна тя, но Прометей я хвана и я събори на земята — точно когато две топки тонбогири изтрещяха в кристалната стена над главата й — … да влизаме вътре — довърши Скати.

Те се хвърлиха към вътрешността на кулата, докато около тях дрънчаха и пищяха тонбогирита.

Посрещна ги красива млада жена в бяла керамична броня, хванала два копеша. Щом видя непознати да минават през вратата, тя грациозно зае бойна поза, но се отпусна, когато Прометей и Гилгамеш се шмугнаха вътре.

— Нека ви запозная със сестра си, Цагаглалал — каза гордо Гилгамеш. — Ако анпу бяха успели да се промъкнат покрай мен, тя щеше да е последната защитна линия на Авраам.

— Знаех си, че ще дойдеш, Прометей — каза младата жена с големите сиви очи. Притисна ръка към бузата му и прошепна:

— Радвам се, че си в безопасност.

— Съжалявам, че се забавих. — Древния кимна към една странична врата. — Той свършва ли вече?

— На последните няколко реда е — рече Цагаглалал.

Скатах рискува да хвърли поглед навън.

— Шекспир им е като на тепсия — каза тя.

Докато се бяха сражавали с анпу, флотата от вимани се бе приближила. Рукмата, управлявана от Шекспир, се намираше под непрекъснат обстрел. Целият кораб бе осеян с дупки и докато гледаха, се чу внезапен трясък и от върха на лявото крило бликна черен дим, а виманата се наклони под остър ъгъл.

Паламед се обърна да се втурне навън.

— Трябва да… — започна той, но Прометей и Сен Жермен го издърпаха назад, а в същия миг тонбогирита обсипаха рамката на вратата, където бе стоял току-що, и я направиха на парчета.

Върху рукмата се видя внезапно движение и се появи Шекспир, който излизаше от куполовидния покрив. Докато тонбогиритата късаха парчета от кораба около него, той изпълзя на наклоненото триъгълно крило, после разпери ръце и се плъзна, за да падне на другата рукма отдолу. Пъхна се в отвора на виманата и след миг се показа отново, хванал тонбогири-пушката на анпу.

— Той никога през живота си не е стрелял — каза Паламед.

— Оръжията го отвращават.

Докато говореше, всички видяха как Шекспир опря пушката на рамо и дръпна три пъти спусъка.

Две от атакуващите вимани загубиха контрол и се блъснаха в две други. Четирите пламтящи кораба рухнаха в морето.

— Но пък Уил винаги е бил пълен с изненади — добави Паламед.

Шекспир стреля пак и пак, и унищожи още два кораба. Единият от тях се блъсна в кристалната кула и цялата сграда заехтя като камбана.

Но бяха пристигнали още много вимани и напред излязоха по-големите бойни кораби рукма и продълговатите вимани.

— Тези ще са въоръжени — каза Прометей. — Ще го свалят, а после ще насочат оръжията си към нас.

— Можем да се опитаме да дотичаме до въжетата, да се качим във виманата и да отлетим… — каза Скатах.

— Ще ни избият, докато се катерим. Освен това — добави той — Авраам не може да се катери.

Сен Жермен рискува да хвърли бърз поглед навън. Шекспир бе отвлякъл вниманието на снайперистите.

— Мисля, че се задават още проблеми.

Те се струпаха около вратата и се втренчиха в смрачаващото се небе. Беше пристигнала още една вимана, тънък кристален кораб, който изглеждаше лъскав и нов. Залязващото слънце обагряше едната му страна в топло златисто, оставяйки другата почти напълно прозрачна.

— Е, кой е този новодошлият? Командирът на флотата ли? — попита Скатах.

Прометей се намръщи.

— Никога не съм виждал подобен кораб. Само член на някой от управляващите кланове може да има нещо такова — вероятно Атон или Изида. Атон не би го направил — не би тръгнал срещу Авраам. Но анпу са създания на Анубис, а това кучеглаво чудовище се намира до голяма степен под властта на майка си. Би направил всичко, което тя му каже. Който и да е, обаче — поклати глава той, — едва ли идва с добро.