Майкл Скотт - Вещерът

— Още един свален — каза Паламед.

— Хубав трик — съгласи се Сен Жермен, — но не съм сигурен дали ще можеш да го повториш.

Деветте оставащи вимани се приближаваха бързо.

— Куполите им се отвориха — докладва Сен Жермен. — Анпу прикрепват към покривите нещо като пушки.

— Тонбогири 36 36 Митични японски копия, които според легендата били невероятно остри. — Б.пр. — каза Прометей и отклони кораба първо — наляво, а после — надясно, когато две от пушките стреляха. — Наричат ги още резачи . — Метал рикошира с писък от виманата, а после се чу силен удар, когато нещо проби дупка в корпуса близо до Скатах. Една безформена топка се изтърколи в краката й. — Не го докосвай — предупреди Прометей, когато Девата-воин се наведе. — Тези топки са остри като бръснач. Ако ги пуснеш в ръката си, ще минат през плътта и ще излязат от другата страна, без изобщо да усетиш.

Древния снижи рукмата над едно езеро и внимателно я потопи във водата. Зад кораба полетяха пръски леденостудена пяна и обляха отворената кабина на най-близката вимана. Изненадан, пилотът се дръпна от контролните уреди. Корабът се заклатушка и кривна пред този зад него, точно когато снайперистът анпу стреля. Топката тонбогири премина право през контролната кутия на виманата и машината рухна в езерото.

— Остават само около деветдесет и две — каза Сарацинския рицар.

Прометей описа идеален кръг, пенейки водата. Една вимана се изравни с тях и анпу насочи своя тонбогири. Прометей изключи мотора и рукмата полетя надолу като камък. Удари се във водата, вдигайки фонтан от пяна, и потъна сред облак от мехурчета. Моментално покрай уплътненията на прозорците и вратите започна да се процежда вода. Такава нахлу и през дупката от тонбогирито. Древния изсъска недоволно.

— Никога по-рано не съм правил това. Едно време тези кораби са можели да летят в космоса — промърмори той.

В покрива издрънча метал и те вдигнаха поглед през водата. Можеха да видят сянката на кръглата вимана над себе си. Към нея се присъедини втора, а после и трета. В езерото западаха топки тонбогири, оставяйки след себе си дири от мехурчета, само за да загубят скорост от плътността на водата. Бавно закръжиха надолу, някои паднаха с леко тупване върху покрива на рукмата, а други се спуснаха покрай нея на дъното на езерото.

Изведнъж се чу пукане и една плоча от пода се надигна. Ледена вода шурна около краката на Жана.

— Имаме теч!

— Нагоре! — извика Сарацинския рицар. — Трябва да се издигнем, преди да сме станали прекалено тежки.

— Минутка само — каза Прометей. Кимна към екрана в краката си. Две червени точки се приближаваха бързо.

— Как са се озовали зад нас? — попита Сен Жермен.

— Под нас — поправи го Прометей. — Събудили сме нещо от дълбините.

— Нарочно го направи — обвини Скатах Древния. — Ето защо разпени водата.

— Каквото и да е, се приближава бързо… много бързо… — Паламед посочи екрана. — И идват още.

— Виждам нещо отвън — движи се във водата — каза припряно Сен Жермен. — Нещо… — Той млъкна, онемял за миг. — Голямо… със зъби… много зъби.

Прометей посегна към контролните уреди и рукмата се устреми нагоре. Изхвръкна от водата, последвана от две огромни, подобни на акули, създания. Първото се блъсна в две от кръжащите вимани и ги запрати в езерото, а второто захапа третия кораб, като почти го разполови, и го затегли надолу.

Още три от чудовищните създания се подадоха от водата, скърцайки със зъби.

— Акули — каза Скатах.

— Мегалодони 37 37 Гигантски праисторически акули. — Б.пр. — обяви Прометей, издигайки рукмата все по-високо, докато от пролуките й течаха струйки вода.

— Бяха дълги поне девет метра! — каза Скатах.

— Знам — отвърна Древния. — Сигурно са бебета.

— Някои ще ти кажат — започна Цагаглалал, — че Огнената, Водната или дори Въздушната магия е най-могъща от всички. Други няма да са съгласни — те ще кажат, че Земната магия превъзхожда останалите. Но всички грешат.

Софи продължаваше да седи, опряла гръб в ябълковото дърво и отпуснала ръце върху тревата с дланите надолу.

Цагаглалал въздъхна.

— Всъщност — продължи старицата — аз мисля, че всички магии са равни и еднакви. Изучавала съм ги цял живот и започнах да смятам, че всички те са едно и също нещо.

— Но стихиите — настоя Софи — въздух, вода, огън и земя са различни.

Цагаглалал кимна.

— Обаче тези стихии се контролират от едни и същи сили. Енергията, която използваш, за да контролираш огъня, е същата, която използваш, за да оформяш водата и въздуха. — Тя потупа по земята. — А също и земята. Тази енергия идва отвътре: това е силата на твоята аура.