Майкл Скотт - Вещерът

— Това е тайната на всяка магия. Ако можеш да си представиш нещо, да го видиш ясно и ако аурата ти, твоето ки, е достатъчно силна, ще го постигнеш.

Цагаглалал се опита да стане. Софи скочи леко на крака и помогна на старата жена.

— А сега защо не изтичаш до къщата да се преоблечеш. Сложи си дебели джинси и туристически обувки, и си вземи нещо топло.

— Къде ще ходя?

— Да видиш брат си — каза Цагаглалал.

Нищо не би могло да прозвучи по-добре за Софи в този момент. Тя целуна бързо леля си по бузата, преди да се втурне през градината.

— И не мисля, че това ще е радостна среща — промърмори Цагаглалал.

Прометей посочи право напред към една блестяща кристална кула, издигаща се от морето.

— Ето къде отиваме.

Паламед се извърна да погледне към флотата от вимани, която ги следваше. Вражеските кораби бяха станали по-предпазливи, откакто загубиха три машини от мегалодоните, и се държаха на разстояние, задоволявайки се с това да следват рукмата към нейната цел.

— Кулата е под атака — рече Скатах и се приведе напред в седалката си да види по-добре.

Във въздуха над кулата висеше голяма триъгълна рукма вимана. Дълги въжета се спускаха от нея към една площадка близо до върха, където самотен брониран воин с меч и бойна брадва отбраняваше една отворена врата. Дузина виещи анпу го нападаха с назъбени копия и смъртоносни копеши, а поне десет други лежаха проснати около него. Сред вихрушка от стомана той изблъска още един от площадката и онзи полетя към кипналата вода долу. И макар че оръжията на мъжа бяха потъмнели от кръвта на съществата, собствената му сива броня бе напукана, разсечена и почервеняла от кръв. Един анпу се появи на вратата на рукма виманата и изстреля тонбогири надолу към воина. Той се приведе и металните топки се удариха в кристалната стена сред рой от сини искри, а по земята около него плъзнаха дълбоки бели пукнатини.

— Ето това се казва воин — рече с възхита Паламед.

— Няма по-добър от него — съгласи се Прометей. — Дръж се, стари приятелю — промълви той тихо, — идваме.

Един едър анпу с огромна закривена сабя замахна към воина в сиво, улучи го отстрани по главата и шлемът му отхвръкна във въздуха.

На безсмъртните човеци в рукма виманата им трябваха няколко мига, за да го познаят. Бяха го виждали само стар и дрипав, безпомощен и умопобъркан, но ето че сега той стоеше пред тях в цялото си величие — цар Гилгамеш, който се смееше гръмогласно, озъбен и окървавен, водейки безнадеждна битка. Още анпу се спуснаха по въжетата от увисналата във въздуха рукма.

Скатах скочи от мястото си.

— Свали ни там!

— Правя каквото мога — промърмори Прометей.

Зад тях флотата от вимани се приближаваше.

— Приближи ни и ще скоча — каза Сянката. Измъкна двата къси меча от ножниците на гърба си.

— Не — спря я Сарацинския рицар. Посочи към рукмата над кулата. — Застани над нея. Ще се спуснем по същите въжета.

Шекспир откопча колана си.

— Аз не съм воин — каза той на Прометей. — Но ти си. Покажи ми какво да правя и ще се опитам да задържа тази каляска на място.

Прометей плъзна рукмата почти точно над другата, която висеше над кулата. Още преди да успее да я разположи както трябва, Скатах скочи през вратата върху намиращия се три метра по-надолу кораб. Удари се тежко в него и се претърколи на крака. Снайперистът анпу подаде глава през отвора, чудейки се какъв е този шум. Скатах го хвана за гърлото, измъкна го навън и го запрати в бездната. Онзи изпищя, докато падаше към морето.

— Изглежда, не всички са неми — промърмори тя.

Хвана се за висящите въжета, уви ръката и крака си около едното и се спусна на площадката долу, точно насред стреснатите анпу.

— Аз съм Скатах! — извика тя и мечовете й засвистяха, изтласквайки анпу пред нея. — Наричат ме Убийцата на демони и Създателката на крале. — Трима от кучеглавите воини я нападнаха едновременно. Тя се наведе, посече единия, блъсна друг върху оръжието на другаря му и изтика трети към ръба на площадката. — Наричат ме Девата-воин и Сянката. — Биеше се с крака и юмруци, а мечовете й бяха като свистящи продължения на ръцете й. — Днес добавям към титлите си и Убийцата на анпу.

Потресените анпу отстъпиха, оставяйки Скатах сама с Гилгамеш.

— Радвам се да те видя отново, стари приятелю. Беше великолепен.

Воинът я изгледа озадачено със сините си очи.

— Познаваме ли се?

Анпу се хвърлиха в атака, надавайки ужасяващия си боен вик.