Майкл Скотт - Вещерът

— Настигат ни бързо — каза французойката. — Прекалено много са, за да ги преброим.

— Единственото ни утешение е, че само няколко от тях ще имат действащи оръжия — рече Прометей.

Паламед погледна към Скатах.

— Когато казваш няколко… — започна тя.

— Някои ще са въоръжени — поясни Прометей.

— Внимание! — извика Сен Жермен. — Две от тях изстреляха ракети.

— Седнете и затегнете коланите — нареди Прометей. Групата се хвърли към седалките зад него и той добави: — Прекалено бавни сме, за да ги надбягаме, освен това по-малките кораби са безкрайно по-маневрени.

— А добри новини има ли? — попита Скатах.

— Аз съм най-добрият пилот в Дану Талис — каза Древния. Скатах се усмихна.

— Ако го беше казал някой друг, щях да помисля, че се фука. Но не и ти, чичо.

Прометей хвърли бърз поглед към Девата-воин.

— Колко пъти да ти повтарям: не съм твой чичо.

— Поне засега — промърмори тя под нос.

— Всички затегнаха ли коланите? — попита Прометей. Без да чака отговор, издигна триъгълната вимана право нагоре, после я преобърна, така че земята се озова точно над главите им, а небето — под тях, преди да я върне в нормално положение и земята и небето да заемат обичайните си места.

— Ще повърна — промърмори Скати.

— Това би било много лошо — каза Шекспир. — Особено като се има предвид, че седя точно зад теб.

Жана посегна и хвана ръката на приятелката си.

— Просто трябва да мислиш за друго — каза тя на френски.

— За какво например? — Скатах притисна устата си с ръка и преглътна тежко.

Жана посочи.

Скатах погледна право нагоре и цялото й гадене изчезна на мига. Срещу тях имаше поне сто вимани. Повечето бяха от познатите им малки кръгли корабчета, но други бяха по-големи и продълговати и Скати забеляза две рукма вимани.

А Прометей летеше право към тях.

Уилям Шекспир се размърда неловко в седалката си.

— Вижте, аз никога не съм бил воин и не разбирам много от тактика, но не трябва ли да летим в обратната посока? — Бяха достатъчно близо, за да видят ококорените анпу в най-близкия кораб.

— И това ще стане — каза Прометей. — Веднага щом ракетите избухнат.

— Какви ракети? — попита Шекспир.

— Тези двете точно зад нас. — Прометей натисна ръчките и виманата отново се устреми право нагоре, а после в обратната посока, докато небето и земята се премятаха. Скатах изстена.

Ракетите, които ги следваха по петите, се стрелнаха покрай кораба право към двете най-близки вимани. Те избухнаха в огнени кълба. Дълги езици от пламък обгърнаха други три кораба, а още два се блъснаха един в друг.

— Седем свалени — обяви Паламед, моментално превърнал се отново във воин, който докладва на командира си за поразените врагове.

— Остават деветдесет и три — довърши Сен Жермен и смигна на жена си. Жана посегна да хване ръката му, обърна я и потупа по опакото на китката му, където имаше татуирани десетки мънички пеперуди. Повдигна тънката си вежда в безмълвен въпрос.

— Имам предложение — извика Сен Жермен на Прометей. — Аз съм Господар на огъня. Защо просто не отворим вратата и ще привлека малко светкавици.

Прометей нададе сумтящ смях.

— Опитай — каза той. — Опитай да призовеш аурата си.

Сен Жермен щракна с пръсти. Неговият купонджийски номер бе да запали показалеца си. Но нищо не се случи. Той докосна спусъка с пеперудите върху китката си и опита пак. Изпод нокътя му излезе само струйка черен дим.

— Технологията, която задържа виманите във въздуха, обезсилва аурата ти — каза Прометей. — Всъщност Авраам смята, че те летят, защото черпят енергия от аурата на пилота.

— Значи не можем да използваме аурите си — каза Сен Жермен, — нямаме оръжия и не можем да ги надбягаме. А какво можем да направим?

— Можем да използваме висш пилотаж.

Рукма виманата се стрелна надолу. Паламед и Сен Жермен нададоха весели възгласи, а Шекспир и Скатах изпищяха. Само Жана остана спокойна и сдържана.

Десет вимани се отделиха от голямата флотилия и ги последваха.

Прометей снижи рукмата току до земята, така че при полета си тя късаше главичките на цветята и привеждаше тревите. Една вимана се приближи и те видяха как намиращият се в нея анпу приготвя някакво оръжие. Прометей издигна кораба над групичка дървета. Умишлено го насочи към една млада фиданка, но наклони носа нагоре в последния момент, така че дръвчето не се счупи, а се огъна — а после се люшна обратно, право към виманата зад тях. Стреснат, пилотът изгуби контрол. Корабът се заклатушка и се заби в земята.