Майкл Скотт - Вещерът

Редица от малки точици проблеснаха по ръба на кристалния кораб и дузина вимани, включително една от рукмите, избухнаха в пламъци.

— А може и да греша — призна Прометей.

Кристалната вимана прелетя покрай тях и те за миг зърнаха кой я пилотира. Маретю им махна за поздрав с куката си, преди да се вреже в сърцето на флотилията. Почти веднага дузина съдове разцъфнаха в пламъци и във флотилията настъпи хаос. Вимани се блъскаха във вимани, мъчейки се да избягат. Малкото кораби с оръжия се опитаха да ги насочат към кристалната вимана, но тя бе твърде бърза и те улучваха само своите съюзници.

Маретю мина през флотилията отново и отново, като се целеше в рукма виманите и продълговатите кораби и ги пращаше горящи в морето долу.

Когато флотилията най-после се пръсна, бяха останали по-малко от половината. Никой от по-големите кораби не бе вече във въздуха, а морето и скалите около кристалната кула бяха осеяни с ярък метал и тъмни отломки.

Маретю приближи кристалната вимана до площадката и кацна. Остана да седи неподвижно вътре.

Скатах бе първата, изскочила през вратата. Прекоси площадката, заобикаляйки парчета метал и керамика от свалената рукма. Когато стигна до кристалния кораб, надзърна вътре, после кимна и се извърна. Бе видяла как Маретю седи, закрил очи с дясната си длан, а раменете му се тресяха, и тя разбра, че плаче за смъртта и унищожението, които е причинил. Девата-воин знаеше, че това бе необходимо и той без съмнение бе спасил живота им. Но в този момент, когато го видя как ридае за стореното, почувства по-голямо доверие към него откогато и да било. Разбра, че какъвто и да е той, не е изгубил своята човечност.

Черния ястреб приближи моторницата до пристана и майсторски хвърли въжената примка около дървения кол. Кимна към скъпата лодка, която бяха използвали Дий и Джош, за да стигнат до острова. Тя се бе откачила и имаше опасност морето да я отнесе.

— Е, поне знаем, че са още тук.

Марс скочи от моторницата и се обърна да подаде ръка на Хел. Тя се поколеба, сякаш бе изненадана, а после я пое.

— Благодаря — измънка Древната.

Один стъпи на пристана и се обърна към безсмъртния.

— Ти ще дойдеш ли с нас?

Черния ястреб се изсмя.

— Луд ли си, или смяташ мен за такъв? Един безсмъртен и трима Древни отиват на остров, пълен с чудовища. Ясно ми е кой няма да се върне от това пътуване.

Марс завъртя глава насам-натам, за да раздвижи скования си врат.

— Вероятно е прав — само ще ни бави.

— Ще ви чакам тук — каза Черния ястреб, — за да мога да ви откарам от острова, когато дотичате с писъци.

Дори Хел се засмя.

— Няма да дотичаме с писъци.

— Щом казвате. Аз обаче ще съм тук. Поне за известно време — добави той с усмивка.

— Мислех, че ще искаш да спасиш своя приятел Били — каза Марс.

Черния ястреб се изсмя пак.

— Повярвай ми, Били никога не се нуждае от спасяване. Обикновено другите трябва да бъдат спасявани от него.

Доктор Джон Дий стоеше по средата на коридора и виеше от ярост. Зад него един опърпан и мръсен сфинкс го гледаше с отвращение.

Вирджиния и Джош се втурнаха в сградата на затвора и Дий се завъртя да ги посрещне. Лицето му бе изкривено от гняв.

— Безполезно! — изкрещя той. — Безполезно, безполезно, безполезно! — Хвърли във въздуха сноп листове и те заваляха около него като конфети.

— Какво е безполезно? — попита Вирджиния със спокоен глас, втренчила очи в сфинкса. Езикът на създанието се стрелна към нея и тя докосна флейтата си. Езикът изчезна.

Джош вдигна две парчета от скъсана страница и ги доближи едно до друго.

— Тези неща приличат на стенописи от египетска гробница. — Той завъртя листа странично. — Струват ми се познати. Мисля, че баща ми може да е имал подобна снимка на стената в кабинета си.

— Това е от пирамидата на Унис, който е царувал в Египет преди повече от четири хиляди години — обади се Макиавели от килията точно зад Дий. — По-рано ги наричаха Текстове от пирамидите , но в наши дни им викаме…

— … „Книгата на мъртвите“ — довърши Джош. — Баща ми наистина има такива снимки. Така ли щеше да събудиш създанията?

Стиснал решетката на килията си, Макиавели се усмихна, но не каза нищо.

Вирджиния застана пред Дий и се взря в очите му, използвайки волята си, за да го успокои.

— Значи си опитал да използваш страниците, за да събудиш създанията. Кажи ми какво стана.

Дий посочи с пръст към най-близката килия. Тя беше празна. Вирджиния пристъпи към нея и видя купчинка бял прах в ъгъла.