Майкл Скотт - Вещерът

— Дори не знам какво беше съществото в тази килия — някакво крилато чудовище. Гигантски прилеп вампир, струва ми се. Изрекох думите, то отвори очи и моментално се разпадна на прах.

— Може би си произнесъл грешно някоя дума? — предположи Вирджиния. Взе къс хартия от ръцете на Джош. — Искам да кажа, това изглежда трудно.

— Аз говоря езика добре — сопна се Дий.

— Така е — съгласи се Макиавели. — Това му го признавам. Произношението му също си го бива, макар да не е толкова добро като моето.

Дий се завъртя към килията, в която се намираше италианецът.

— Кажи ми какво се обърка.

Макиавели сякаш се замисли; после поклати глава.

— Няма да стане.

Дий посочи с палец към сфинкса.

— В момента той поглъща аурата ти, така че да не можеш да използваш никаква магия срещу мен. Но ще бъде също толкова щастлив да изяде и плътта ти. Нали така? — попита той, вдигайки очи към женското лице на създанието.

— О, обичам италианска кухня — избоботи сфинксът. Отстъпи от Дий и сведе глава, за да надникне в отсрещната килия. — Дай ми този — каза той, като кимна към Били Хлапето. — От него ще излезе чудесна закусчица. — Дългият му черен език затрепка във въздуха пред престъпника, който моментално го сграбчи, дръпна го силно и го пусна. Езикът изплющя обратно като ластик. Сфинксът изпищя, закашля се и заквича — всичко това едновременно.

Хлапето се ухили.

— Ще се постарая да ти приседна в гърлото и да те задуша.

— Може да ти е трудно да го направиш без ръце — изфъфли сфинксът, като си раздвижваше езика напред-назад.

— Тогава поне ще ти причиня разстройство.

Дий погледна към Макиавели.

— Кажи ми — повтори той — или ще дам младия ти американски приятел на звяра.

— Не му казвай нищо — извика Били.

— Това е един от случаите, в които съм съгласен с Били. Няма да ти кажа нищо.

Магьосника измери с очи килията, после погледна към Макиавели.

— Какво стана с теб? Ти беше един от най-добрите служители на Тъмните древни в това Сенкоцарство. Понякога караше дори мен да изглеждам като аматьор.

— Джон, ти винаги си бил аматьор — усмихна се Макиавели.

— Ами че виж само в каква каша си в момента.

— Каша ли? Каква каша? Не съм в никаква каша. — Очите на Дий заиграха диво и в гърлото му се надигна кикот. — Ти нямаш представа какъв е планът ми. Той е, смея да кажа, гениален.

— Твоята надменност ще те погуби, Джон — каза Макиавели. Извърна се от вратата на килията и легна на тясната койка.

— Ще убия престъпника — каза изведнъж Дий. — Ще го дам на сфинкса.

Макиавели продължи да лежи по гръб, загледан в тавана.

— Искаш ли да го направя? — изкрещя Дий. — Искаш ли да убия Били Хлапето? — Той се долепи до решетката и втренчи поглед в Макиавели. — Е? Няма ли да се опиташ да спасиш новия си приятел в последния момент?

— Мога да спася Били и да обрека на смърт хиляди или да обрека на смърт Били и да спася хиляди — каза тихо италианецът. — Как мислиш, че трябва да постъпя, Били? — извика той.

Американецът пристъпи към решетката на килията.

— Когато ходех на училище — и това съм правил за кратко — ме научиха на една поговорка, която ми остана в главата. По-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине. 38 38 Цитат от „Евангелие от Йоан“. — Б.пр.

Николо Макиавели кимна.

— Това ми харесва. Да, много ми харесва. — После извърна глава от Дий. — Ето ти отговора.

Дий се завъртя към сфинкса.

— Твой е.

Дългият черен език на създанието изплющя, уви се около гърлото на Били и го притисна към решетките.

— Ето това наричам обяд.

Една-единствена чиста нота отекна в сградата на затвора и чудовището рухна в несвяст на пода.

— Не — прошепна Вирджиния.

Били политна назад, държейки се с ръце за шията, върху която имаше плътна червена ивица. Мъчеше се да си поеме дъх.

Дий бе онемял от ярост. Устата му се отваряше и затваряше, но оттам не излизаше никакъв звук, освен съскащото му дишане.

— Джон, бъди разумен — каза Вирджиния. — Познавам Били от много отдавна и сме преживели някои чудесни приключения заедно. Той е най-близкото нещо до приятел, което имам. Когато умре, което рано или късно ще стане, защото понякога е толкова глупав — добави тя, вперила поглед в американския безсмъртен, — то трябва да бъде с известно достойнство, а не да го изяде това… това… нещо.

— Благодаря — изхъхри Били.

— Няма защо. Длъжник си ми.

— Ще го запомня.

Вирджиния се обърна пак към Дий.