Майкл Скотт - Вещерът

— Може би — призна той. Загледа се по кея. — Хубав е. И е дълъг.

— Пет метра широк и се подава на сто деветдесет и четири метра в морето — каза тя многозначително.

— Аха — кимна разбиращо Фламел. — Номерът ще е да попречим на Лотан да излезе на брега.

— Стъпи ли на сушата, загубени сме — каза Пернел. Посочи наляво, където Алкатраз бе скрит зад извивката на залива. — Теченията около острова са много бързи. Всичко, което влезе във водата, ще бъде отнесено насам. Не мога да си представя, че ще излезе някъде по-нагоре по брега.

— Ако го стори… — започна Никола.

— Ако го стори, ще се справим с него — довърши Пернел. После се усмихна, за да смекчи суровия тон на думите си. — Ако течението го отнесе оттатък моста, има немалък шанс да се озове от другата страна на залива, в Аламеда, може би. Да стигнем дотам по това време на следобеда, при натовареното движение, ще бъде трудно. Би могъл да нанесе огромни щети, преди да се доберем до него.

— Значи трябва да се погрижим да спре тук — каза той.

— Точно така. Е, ти ме помоли да те заведа колкото се може по-близо до водата. Предполагам, че имаш план?

— Любов моя, аз винаги имам план.

Зад тях се чуха стъпки и те се обърнаха. Прометей и Нитен се приближиха забързано. И двамата бяха нарамили въдици. Слабият японец се усмихна.

— Не го питайте колко ни струваше да вземем тези неща под наем — каза той.

— Колко? — попита Никола.

— Прекалено много — отвърна яростно Прометей. — За парите, които дадох, за да ги наема за няколко часа, можех да си купя цяло риболовно корабче или поне много добра рибна вечеря. Оставихме и депозит, в случай че не ги върнем.

— Какъв е планът? — попита Нитен. Вдигна една празна кофа. — Не можем наистина да ловим риба. Нямаме стръв.

— О, напротив, имаме — усмихна се Никола. — Стръвта си ти.

Нитен и Прометей стояха един до друг, наведени над перилата на полукръглата панорамна площадка в края на Кей 14. Протегнали въдиците над водата, те изглеждаха като съвсем обикновени рибари. Бъбреха си тихо, без да обръщат внимание на откриващата се гледка към града, моста, Острова на съкровищата и „Ембаркадеро“.

Никола и Пернел седяха зад тях. Алхимика бе открил, че седалките се въртят, и се забавляваше, въртейки се ту в едната, ту в другата посока. Столът му проскърцваше при всяко движение. Накрая Прометей се обърна и се втренчи в безсмъртния.

— Ако го направиш още веднъж, лично ще те хвърля на Лотан.

— А аз ще му помагам — добави Нитен.

Изведнъж Пернел се изправи.

— Нещо идва — каза тя тихо.

— Не виждам нищо… — започна Алхимика, но после го забеляза. Надигаща се вълна, тъмна неравност във водите на залива. Обърна се към Древния и Майстора на меча. — Знаете какво трябва да правите.

Те кимнаха и отново насочиха вниманието си към въдиците.

— Пернел — извика й Никола.

Вълшебницата кимна. Подпря се на перилата и се загледа в хората, които се разхождаха по кея. Някои от тях явно бяха туристи — фотоапаратите ги издаваха безпогрешно — докато майката с бебешката количка вероятно бе местна. Имаше двама възрастни рибари, които изглеждаха като залепени за перилата, и трима младежи, които упражняваха жонгльорските си умения с портокали и ябълки.

Пернел се съсредоточи и в косата й запукаха искри.

Двамата рибари моментално си прибраха такъмите и се отдалечиха, без да промълвят и дума. Туристите внезапно загубиха интерес към гледката към града и залива, а бебето в количката се разплака, решило, че е време да се прибира вкъщи. Останаха само тримата жонгльори.

— Те са съсредоточени върху жонглирането си — промърмори Никола. — Ето защо не можеш да им повлияеш.

— Разбира се — засмя се Пернел. — С възрастта започвам да съобразявам бавно.

Една чайка пикира и грабна ябълката, която единият жонгльор току-що бе подхвърлил във въздуха. Втора чайка прониза с човката си един портокал, а после изведнъж четири от едрите птици се спуснаха към младежите и почнаха да ги кълват и да ги засипват с вонящи курешки. Жонгльорите хвърлиха останалите плодове в морето и забързаха по кея.

— Добра работа — каза Никола. — Сега се погрижи никой да не се доближава.

Пернел кимна.

Алхимика погледна към Древния и безсмъртния.

— Прометей, Нитен. Време е.

Въздухът внезапно се изпълни със сладкия аромат на зелен чай, а после и по-острия мирис на анасон. Слабо червено сияние се появи около ръцете на Прометей и се заувива по въдицата му. С пукане и цвърчене потече по кордата и засъска във водата.