Майкл Скотт - Вещерът

— Авраам е написал, че ще проклинам името му сега и навеки — каза Софи.

— Ако съпругът ми имаше някакъв недостатък, той бе, че винаги казваше истината. А понякога истината боли.

Дъхът на Софи секна. Някои от спомените на Вещицата се процеждаха в мислите й и те се отнасяха за нещо важно. Тя се съсредоточи, за да ги осмисли.

— Процесът, направил Гилгамеш безсмъртен, е бил несъвършен. Но ако безсмъртието му бъде отнето… — Тя млъкна.

— Какво си спомняш, дете — още нещо от знанията на Вещицата ли?

— Не. Нещо, за което Гилгамеш помоли Джош.

— И какво е то?

— Той накара брат ми да обещае, че когато всичко това свърши — и ако ние оцелеем — ще се върне в Лондон със Сборника.

Старицата се намръщи и бръчките на челото й се задълбочиха.

— Защо?

— Гилгамеш каза, че на първата страница на Сборника има магия. — Тя заровичка из ума си, мъчейки се да си спомни точните думи на царя. — Той каза… каза, че стоял до рамото на Авраам и го гледал как я записва.

Цагаглалал кимна.

— И брат ми, и Прометей бяха постоянно със съпруга ми. Чудя се какво ли е видял?

— Словесната формула, която дава безсмъртие — каза Софи. — А когато ние с Джош попитахме защо му е, след като вече е безсмъртен…

— За да обърне формулата — отвърна Цагаглалал. — Би могло да се получи. Би могъл да стане отново смъртен и дори да си възвърне паметта и да си спомни за мен — прошепна старицата. — Бихме могли да станем отново хора и да умрем спокойно.

— Отново хора ли? — попита Софи. Изведнъж си спомни нещо, което старицата бе казала преди малко. — Ти не си Древна — каза тя, — нито пък Архонтка или Предтеча. Какво си?

— Ех, Софи — каза Цагаглалал с тъжна усмивка, — защо мислиш, че Сборника бе създаден така, че Древните да не могат да го понасят и само човек да може да го държи? Гилгамеш и аз сме човеци. Бяхме сред първите от Първите хора, съживени от аурата на Прометей в Безименния град на края на света. Сега Първите хора вече ги няма. Останахме само двамата с Гилгамеш. И аз имам да сторя само още едно нещо — добави старицата.

Момичето се облегна на ябълковото дърво и скръсти ръце. Знаеше какво ще предложи леля й.

— Мога ли да откажа?

— Можеш — каза Цагаглалал за нейна изненада. — Но ако го сториш, десетки хиляди хора, които са живели и умирали през вековете, за да те защитят, ще са умрели напразно. Всички пазители на Сборника, предишните поколения близнаци, Древните и Потомците, взели страната на хората — всички те ще са умрели напразно.

— И светът ще свърши — добави Софи.

— И това също.

— А съпругът ти видя ли това?

— Не знам — каза Цагаглалал. Очите й бяха почервенели, но вече нямаше сълзи за проливане. — В последните дни Промяната бушуваше в тялото му, превръщайки го в чисто злато. Беше му невъзможно да говори. Сигурна съм, че би намерил начин да ми каже… но тогава Дану Талис бе унищожен в Последната битка. — Цагаглалал се извърна от Софи и проследи с поглед една дебела бръмчаща пчела, която обиколи с жужене кътчето и кацна на тревата, където преди малко бяха цъфтели и вехнали жасминовите цветове. — Авраам и Хронос видяха много линии на историята и всяка от тях бе породена от индивидуални решения. Често бе невъзможно да се определи — освен в най-широк смисъл — кой какво е направил. Ето защо оригиналното пророчество е толкова мъгляво: един да спаси света и един да го унищожи . Не знам кой от двамата си ти, Софи. — Тя посочи с брадичка назад към къщата. — В кутията има още една плочка и тя е адресирана до брат ти.

Софи ахна потресено, щом осъзна какво означава това.

Цагаглалал кимна.

— Да, беше напълно възможно в момента да разговарям с Джош, а Софи Нюман да се намира с Дий и Деър на Алкатраз. Но ще настъпи момент — и то скоро — когато ще трябва да избираш. И изборът, който направиш, ще предопредели бъдещето на света и на безброй Сенкоцарства. — Тя видя изуменото изражение на Софи и посегна да сложи длан на бузата й. — Забрави онова, което знаеш — или си мислиш, че знаеш — и се довери на инстинктите си. Следвай сърцето си. Не вярвай на никого.

— Ами Джош? На него ще мога да му вярвам, нали? — попита разтревожено Софи.

— Следвай сърцето си — повтори Цагаглалал. — А сега затвори очи и ми позволи да те науча на Земна магия.

Вирджиния Деър седеше на огромните стъпала на двора за разходки на затвора Алкатраз и гледаше към града над високите, увенчани с бодлива тел, стени. Джош седна до нея.

— Чудя се докъде ли е стигнал Лотан — каза той. Вирджиния поклати глава.