Майкл Скотт - Вещерът

… метални книги се топят и се стичат от рухващи библиотечни рафтове, докато димяща киселина ги прояжда…

… необикновени летателни апарати от стъкло и керамика, деликатни, красиви и сложни, кръгли, продълговати и триъгълни, биват избутвани от скалите, за да потънат в морето…

Цагаглалал се приведе напред.

— Вещицата унищожи артефакти, създавани в продължение на хилядолетия от Земните господари, Предтечите и Архонтите: това, което моят съпруг наричаше свръхестествено знание.

— Бяха твърде опасни — каза веднага Софи, повтаряйки гледната точка на Вещицата.

— Така мислеше Вещицата. — Изражението на Цагаглалал стана неописуемо тъжно. — Твоят приятел, безсмъртният Уилям Шекспир, веднъж написа, че няма нищо, добро или лошо, което да не е направено такова от нашето мислене 35 35 Преводът е на Валери Петров. — Б.пр. .

— Това е от „Хамлет“. Поставяхме пиесата в училище миналата година.

— Зефания смяташе, че свръхестественото знание е опасно и че има право да го унищожи. Но трябва да помниш, че знанието само по себе си никога не е опасно — настоя Цагаглалал. — Опасен е начинът, по който се използва. В своята надменност Вещицата унищожи познания, трупани неизброими хилядолетия, затова, когато имаше нужда от услуга, Хронос я накара да плати скъпо. Може би също така се опитваше да й попречи да продължи да унищожава, макар че вероятно вече бе прекалено късно. Понякога се чудя дали ако сега имахме достъп до това знание, човеците щяха да са на същия хал.

Софи зърна бегли образи на древни технологии, трепкащи картини на извисяващи се градове от стъкло, огромни флотилии от метални лодки, кристални машини, които летяха в небесата. А после образите потъмняха и тя видя как деликатен бисерен град се превръща в разтопена течност, когато по средата му разцъфва страховит гъбовиден облак. Софи поклати глава и си пое дълбок треперлив дъх. Премигна, мъчейки се да прогони образите и да се върне в настоящето. Заляха я отново обичайните следобедни звуци на Сан Франциско — далечна корабна сирена, автомобилна аларма, воят на линейка.

— Не, щяхме да унищожим всичко — прошепна тя.

— Може би — каза тихо Цагаглалал. — Унищожаването на земята и всяко живо същество върху нея бе възможност, която моят съпруг и Хронос разглеждаха ежедневно. Аз седях и ги гледах как търсят сред безбройните нишки на времето онези линии, които ще запазят човеците и това Сенкоцарство колкото се може по-дълго. Наричаха ги Благоприятни нишки. Щом изолираха някоя Благоприятна нишка, правеха всичко по силите си да й дадат максимален шанс да се развие.

Хладен бриз с мирис на сол и изгорели газове зашепна сред дърветата и околните храсти. Листата зашумяха тихо и Софи внезапно потрепери.

— А Джош и аз сме били в една от тези Благоприятни нишки?

— Да, имаше момче и момиче. Близнаци. Злато и Сребро. — Цагаглалал погледна към нея. — Съпругът ми дори знаеше имената ви.

Софи докосна изумрудената плочка, затъкната под колана на джинсите й. Тя бе адресирана до нея по име.

Цагаглалал кимна.

— Той знаеше много за вас, макар и не всичко. Нишките на времето невинаги са прецизни. Но Авраам и Хронос знаеха без никакво съмнение, че близнаците са решаващ фактор за оцеляването на човешката раса и света. И знаеха със сигурност, че трябва да опазят един идеален комплект близнаци, Злато и Сребро.

— Ние с Джош не сме идеални — каза бързо Софи.

— Никой не е. Но аурите ви са чисти. Знаехме, че близнаците ще имат нужда от знания, затова Авраам създаде Сборника, Книгата на Мага, която съдържаше върху няколкото си страници всичкото знание на света. — Лицето на старицата се сгърчи болезнено. — Той вече се Променяше. Знаеш ли какво представлява Промяната?

Софи понечи да поклати глава, но после кимна, щом спомените на Вещицата от Ендор се смесиха с нейните.

— Преобразяване. Много от най-старите Древни се преобразяват в… — Тя млъкна, мигайки силно срещу появилите се образи. — … В чудовища.

— Не всички, но повечето. Някои от преображенията са красиви. Моят съпруг смяташе, че Промяната може да е мутация, предизвикана от слънчевата радиация, която влияе на невероятно старите клетки.

— Но ти не си се Променила…

— Аз не съм Древна — каза простичко Цагаглалал. — И когато Авраам създаде Сборника, направи така, че само човеците да могат да го използват. Самото му докосване е отровно за Древните. Бяха избрани поредица от човешки пазители, които да съхраняват книгата през вековете.