Майкл Скотт - Вещерът

По-малката вимана отново прелетя достатъчно близо, за да може Скати да види двете злобно втренчени в нея кучешки лица под кристалния купол. Анпу оголиха зъби и обърнаха кораба за нов заход. Този път щяха да я блъснат.

И тогава Жана д’Арк падна точно върху кристалния им купол.

Французойката бе скочила от килията си. Вкопчена в купола, тя се усмихна мило на двамата анпу вътре, които я гледаха с увиснали челюсти.

— Бонжур.

Виманата се заклатушка, след това се наклони първо — наляво, а после — надясно, докато пилотът се опитваше да събори жената.

— Губиш си времето — каза тя с радостен смях. — По-силна съм, отколкото изглеждам. Носила съм меч цял живот и мога да вися в продължение на часове.

Корабът мина точно под Скатах. Тя се пусна и падна до Жана толкова тежко, че виманата полетя надолу. Френската безсмъртна се изсмя.

— Много мило от твоя страна…

— Да не си посмяла да пускаш разни шегички, че съм ти отскочила на гости — предупреди Скатах, преди приятелката й да довърши.

Виманата се накланяше и въртеше, но двете жени се бяха вкопчили здраво в прозрачния купол и се държаха, въпреки всички опити на пилота да ги събори.

— Стига да не се приближава много до лавата — каза Скати, — всичко ще бъде наред.

В този момент виманата се стрелна право надолу, спускайки се опасно близо до бълбукащата огнена повърхност.

— Мисля, че той те чу — каза Жана, кашляйки от почти невъзможния за дишане въздух. Беше се покрила с лъскава пот и връхчетата на кестенявата й коса се сгърчваха от жегата. — Ръцете ми се овлажняват — призна тя. — Не знам още колко дълго ще издържа.

— Дръж се здраво — промърмори Скатах. Сви дясната си длан в юмрук, поставяйки палеца над показалеца. После изнесе ръка назад. — Когато ти се налага на всяка цена да пробиеш дупка в нещо… — Девата-воин изпъшка, докато забиваше юмрука си в стъкления купол с огромна сила. — … Нищо не може да се мери с ударите в джийт кун до 34 34 Комбинирано бойно изкуство, създадено от Брус Лий. — Б.пр. . — Куполът се напука. Двамата анпу вдигнаха поглед, ококорени и зейнали от изумление. — Май не е толкова непробиваем, колкото си мислехте! — Скатах удари пак и куполът се пръсна на парченца под юмрука й. Зловонният горещ въздух облъхна двамата анпу, запари в очите им и ги накара да се превият надве от лаеща кашлица. Пилотът устреми кораба нагоре, надалеч от смъртоносната жега и прах.

— Прекалено бързо е — извика Скатах. — Ще се блъснем в нещо.

Ръбът на виманата закачи една стърчаща скала, металът изскърца, смачка се и се разкъса. Корабът се заклатушка, като едва не събори Скати и Жана от купола, но продължи да се издига. А после се удари в ръба на голямата бойна рукма вимана, която бе останала да виси на място. Разнесе се стържене на метал в стъкло и голямо парче от корпуса на по-малкия кораб се откъсна. Но от силата на удара двете жени се изпуснаха. Жана изпищя, а Скатах нададе предизвикателния си боен вик…

… и в този миг силни ръце ги сграбчиха и двете, и ги отделиха от виманата секунда преди тя да се блъсне в стената на кратера и да се разцепи надве.

Паламед спусна внимателно Скати и Жана върху крилото на рукмата. Сарацинския рицар стоеше там заедно със Сен Жермен. Французинът сграбчи жена си в обятията си и я притисна силно. Нито един от двамата не можеше да проговори.

— Мислех, че обикновено аз ти спасявам живота — каза весело Скатах, като стисна ръката на Паламед.

— Реших, че е крайно време да ти върна услугата — каза рицарят. Дълбокият му глас трепереше. — Беше на косъм, Сянко.

— Може би не ми е писано да умра днес — рече Скати и му се усмихна.

Паламед я стисна за рамото.

— Денят още не е свършил — каза той сериозно. — Ела, трябва да влезем вътре. — Рицарят се обърна и посочи с палец към отвора на кратера. — Нашите кучеглави приятели се събират.

Скатах последва Паламед по крилото на рукмата към дългия овален отвор отгоре на кораба.

— Как се качихте?

— Когато крилото се изравни с килията ми, просто стъпих на него — каза Сарацинския рицар. — Франсис направи същото. — Той се вмъкна в отвора. Сянката можеше да види изкривения му силует през кристалния корпус на виманата. Тя изчака Жана, последвана от Сен Жермен, да изчезнат във вътрешността й и едва тогава се хвана за горния ръб на отвора и се пъхна вътре.

— Значи това било спасителна операция — каза Скати. — А аз бях сигурна, че идва да ни убие.

Една фигура се размърда в кристалната вътрешност на рукмата.