Майкл Скотт - Вещерът

Въздушна магия. Тези думи привлякоха вниманието му.

— Софи знае Въздушната, Огнената и Водната магия. Аз знам само Водната и Огнената. — Докато говореше, Джош изведнъж осъзна колко е близо до него Деър, усети топлината от Кларент, пламтяща в тялото му. Потеше се, но вятърът откъм морето охлаждаше влагата върху кожата му и я правеше ледена. Той потрепери.

— Въздушна магия — повтори Вирджиния. — Така ще станеш равен на сестра си — прошепна тя. После се приведе напред. — А може би един ден ще станеш и по-могъщ.

Джош се извърна от Вирджиния и погледна към Дий.

— С теб съм — каза той.

Дий се ухили.

— Взе правилното решение, Джош.

— Направи най-голямата грешка в живота си — рече тихо Макиавели и Джош откри, че вече не може да погледне италианеца или Били Хлапето в очите.

Изневиделица Били се хвърли към Дий, докато Макиавели се обърна към Деър, но безсмъртната вече бе поднесла флейтата към устните си.

— Твърде бавно — прошепна тя във флейтата и думите се превърнаха в музика.

Николо Макиавели и Били Хлапето рухнаха в безсъзнание на земята.

Вирджиния претърколи Макиавели с крак и се наведе да извади един плик от вътрешния му джоб. Подхвърли го на Джош, който го подаде на Магьосника.

— Инструкциите за събуждането на чудовищата — каза Деър.

Магьосника потупа Джош по рамото.

— Добра работа — каза той искрено. — А сега хайде да тикнем тези двамата в килиите, преди да се свестят.

— Не забравяш ли нещо? — попита Вирджиния и кимна към Лотан.

Дий се усмихна и очите му заиграха диво. Погледна към създанието, а после размаха ръце пред него.

— Върви! Къш! — Посочи към града на километър и половина оттам. — Отивай да се храниш.

Лотан се обърна, заклатушка се по камъните и пльосна във водата. Седемте глави се задържаха за миг над повърхността, преди да се скрият, а после една дъговидна вълна се устреми към града.

— Чудя се какво ли ще си помислят туристите по „Ембаркадеро“ — рече Деър.

— О, предполагам, че ще чуем писъците им даже оттук. — Английският магьосник потупа нетърпеливо с плика по бедрото си. — Хайде, елате да събудим някои много гладни създания. — Той сведе очи към лежащите в безсъзнание Макиавели и Били. — Хммм, може би ще искат първо да позакусят малко. — После се обърна към Джош, който стоеше, загледан в дирята на Лотан, докато тя се насочваше към Сан Франциско. — Ти взе правилното решение, Джош — повтори той.

Джош кимна. Надяваше се да е така. Наистина се надяваше. Погледна към Деър, тя му се усмихна и момчето усети, че му олеква. Може и да не вярваше напълно на Дий, но вярваше на Вирджиния Деър.

Софи вдигна поглед от изумрудената плочка. Очите й бяха влажни, а гърлото я дращеше, сякаш бе крещяла. Имаше стотици въпроси и никакви отговори. Дори знанието на Вещицата не можеше да й помогне: тя не знаеше как Авраам е направил всичките си предвиждания.

Софи огледа групичката и моментално забеляза, че никой не говори. Някои бяха свършили с четенето, докато други все още се взираха в плочките си. Съдейки по реакциите им, всички бяха получили дълбоко лични съобщения, написани от човек — не, със сигурност Авраам бе нещо повече от човек — живял преди десет хиляди години.

Хел плачеше; черни сълзи капеха по парчето изумруд, прегаряйки с цвърчене камъка, и сив дим се издигаше към небето. Софи видя как тя вдигна плочката и долепи устни до нея. За миг звероподобният й образ се разсея, показвайки я, каквато е била някога: млада и много красива.

Пернел остави своята плочка и отпусна ръце върху нея. Погледна към Софи и кимна. Очите й бяха налети със сълзи, които отразяваха изумрудения цвят на камъка, а изражението й бе неописуемо тъжно.

Прометей и Марс едновременно вдигнаха поглед от своите послания. Без да кажат нищо, посегнаха над масата да си стиснат ръцете.

Лицето на Нитен бе застинало в непроницаема маска, но Софи забеляза, че показалецът му описва нещо като осморка върху камъка.

Один пъхна плочката в джоба си, а после се протегна да потупа племенничката си по ръката. Прошепна в ухото й нещо, което я накара да се усмихне.

Лицето на Черния ястреб бе безизразно, но пръстите му почукваха неритмично по гърба на парчето изумруд.

Никола пъхна своята плочка в един джоб на панталона си и хвана ръката на жена си, а когато я погледна, на Софи й се стори, че забелязва в очите му нещо като благоговение, сякаш я виждаше за първи път.

— Нямам представа какво е написал моят съпруг на който и да било от вас — каза изведнъж Цагаглалал, нарушавайки възцарилата се тишина. — Всяко от посланията е само за вашите очи, закодирано с вашето ДНК и аура. — Старицата седеше начело на дървената маса за пикник. Внимателно белеше една яркозелена ябълка с помощта на триъгълно парченце черен камък, което приличаше на връх на стрела.